Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2008 18:01 - Водният буквар - статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3663 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05.2008 19:01


Иво Христов

 

Водният буквар

 

Водата в Барселона свърши. Червеникавата, попукана почва в каталунските водоеми напомня лунен пейзаж. Петмилионният град приветства с благодарни погледи всеки танкер с провансалска вода, който докарва живителната течност от Франция. Докога ще я карат така не е ясно. Междувременно градът се сдоби с ново място за туристическо поклонение. От дъното на пресъхнал язовир се появи забравен храм. Християнска църква, жертвана някога при построяването на водоема. Доскоро над водата стърчал само върхът на камбанарията и дори местните не помнели какво се крие в дълбокото. След телевизионните репортажи жителите на Барселона прииждат по бреговете на пресъхналото водохранилище, за да зърнат изникналата от водата църква. Едни с души на туристи, други с души на пилигрими. Първите я гледат като куриоз. И те като целият град обаче отправят негласни молитви за дъжд. Вторите се молят канонично в църквите. Само тази в язовира им е недостъпна. Сигурно отправят молитви от брега. Придойде ли водата, ще покрие храма. Но пък докато храмът стърчи, вода в града няма да потече. Без вода не може, но и да потопиш светилище е грях. Тогава? От опита си всички знаем: когато има „вода” и други доволства, усърдието на молитвите ни стихва, често угасва. В случая с Барселона животът е изнамерил оригинален начин да ни го напомни. Сюжетът е подарък за всеки писател.

У нас сума селища се покоят под водите на разни водоеми. Радичковата Калиманица е едно от тях. Дори камбанарията му не се вижда, но селото и обитателите му са по-живи от всякога, благодарение на магическата проза на покойния майстор. Знаят ги дори тук-там зад граница. Мястото, битът, диалектът и чешитите му са имали късмета да се превърнат в литература преди да потънат в небитието.

От примерите ми ще заключите, че вода и букви враждуват или се надхитрят, но се оказва тъкмо обратното. Според изследвания на авторитетни учени водата има памет. Подобно на буквите, които групирани в думи и изречения трупат познанието ни за живота, молекулите на водата оформят разни конфигурации, именувани клъстъри. Химическият състав остава същият /Н2О/, но структурите от молекули са безкраен брой. Чувствителността на водата поразява изследователите. В Япония проф. Емото Масару извършва мигновени замразявания на вода, подложена на разни въздействия и прави потресаващи наблюдения. Водата всеки път кристализира в различни форми и реагира дори на човешки думи. „Благодаря” и „Обичам те” оформят симетрични и изящни кристали, докато изблици на неприязън, агресивни звуци и ненавистна реч я структурират в болезнени, безредни конфигурации. Нямаше да ви цитирам въпросните изследвания, ако не бяха гарантирани с имената на Нобеловия лауреат Курт Вютрих, проф. Рой от Пенсилванския университет и други светила от Великобритания, Япония и Русия. Тъй науката е на път да потвърди интуитивните ни усещания, че всичко в нашия свят е свързано. Че „прахът от крилете на отлетяла пеперуда, може да промени хода на историята”. Магическата трансмисия е водата, универсалният посредник на нашата планета: океан, дъжд, облаци, растения и организми, водата е навред.

Същото са буквите за обществото. Затова вода и букви се родеят: живителни, универсални, хранители на памет и познание. Буквите оформят думи, хули и благословии, които преобръщат настроенията ни. Кристализират в поезия и смисъл или изграждат „железни завеси” между нас и истината, както го прави брюкселският еврожаргон или родното политическо пустословие. Буквите и словото заслужават специално отношение. У нас те имат празник – 24 май. Струва си обаче да ги почитаме целогодишно, с молитвена редовност и усърдие, за да не потъне храмът на езика ни в тинята. Той вече е доволно заблатен.

В Париж гробищата са уютни скулптурни паркове. Разходките в тях носят хармония. В зелените алеи се крият пластични шедьоври в памет на богати или именити покойници. Когато преди години открих тези оазиси, бях озадачен от мащаба и изяществото на някои монументи и скромността на други. Кумир като Едит Пиаф почива под невзрачен каменен покров, отрупан с цветя. Модилиани е почти неоткриваем. С писателите е същото. Марсел Пруст се слива с редицата посмъртни съседи, а Молиер и Лафонтен дори споделят общ парцел. На този фон се открояват с великолепието си гробниците на академиците от Ришельо до наши дни. С параклиси, скулптурни групи и аранжирани градинки. Славата на повечето от тях не е надживяла земния им път, но те са изпълнявали благородната мисия да бдят над френския език. Затова и почестите. Във Франция академиците още приживе се именуват „безсмъртни” /immortels/, а всяка нова дума се вписва в речника след тяхно одобрение с обикновено мнозинство. Отхвърлената дума трябва да устои във времето, за да се надява на по-сетнешна легализация. И така от четири века насам. Фотьойлите са точно 40 и се заемат пожизнено от писатели и прочее ревнители на френския език. Мнозина не оставят след себе си безсмъртно творчество, но допринасят да се съхрани най-скъпоценния инструмент на нацията и цивилизацията: езика.

Българският език не е защитен от подобна овластена институция и е на произвола на нашето отношение към него. Затова пък има доказани предимства като фонетичния правопис, за разлика от френския и английския, в които „правописът е създаден, за да прикрие произношението”, по думите на Бърнард Шоу.

Споменах английския език и се сетих за стените на безкрайните салони на Британския музей в Лондон, опасани от край до край с библиотечни рафтове. На тях се съхраняват уникални книги, подвързани в твърди корици, които пазят свидетелства от векове насам: семейни мемоари, антропологически описания, корабни дневници и спомени на военачалници.

Нашата писмовна традиция е несъразмерна с британската, но в нея се пръкват гении, като медвенския овчар, чиито „Записки по българските въстания” спомагат да наваксваме епохи в литературното си развитие. Книгата на Захари Стоянов може да се чете като летопис, но и като приключенски роман, етнографско изследване на възрожденска България, епос и пр.

Преди години проф. Тончо Жечев призова българите /кой ли го чу в гюрултията на прехода?/ да описват живота си, да оставят мемоари и да водят дневници. Това е начин да се катерят стъпалата на цивилизацията. Днес в лични блогове и форуми се изявяват находчиви автори. След лайфстайл-залисиите на прехода, когато маниерната преса инфектираше езика с неканени чуждици, най-сетне българският език показва признаци на имунна защита.

Езикът е като водата. Когато го третираш с любов се структурира красиво. Тъй както, за да пием живителна вода, следва мислено да казваме „благодаря” преди да отпием от чашата. Не се шегувам. Това съветва „водният буквар” на модерната наука.



Тагове:   буквар,


Гласувай:
0



1. svoboda64 - Прелестно!
23.05.2008 18:38
Добри са примерите и все пак... водата има всякакви свойства. Тя не само запазва във водната си памет, но и отмива, има свойството да разгражда. Тя е многолик демуирг, ако можем правилно да я използваме, да си партнираме с нея.

Като дългогодишен преподавател/учител съм стигнала да простичкия израз, който намирам по особен начин във Вашата статия: ние, преподавателите, "пишем върху вода". Какво ще остане в нея и какво ще се оттече не е наша работа. Важното е да продължаваме да упрстваме:)

Поздрави
цитирай
2. анонимен - мишо
28.02.2009 10:36
:P :D :*
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798647
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031