Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2008 17:47 - Политическа хомеопатия - статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 4007 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 16.08.2008 10:00


Иво Христов

 

Политическа хомеопатия

 

 

В Сандански спазарили изборите. Съдът отсече, не е слух. И като се почна една олелия. „Ама как? Ама кой? То бива, бива, ама чак пък тъй...Тези пък откъде се пръкнаха?!” А новина ли е всъщност? Ни най-малко. Сандански е закъсняло ехо от националния електорален панаир миналата есен, когато се продаваха места за кметове и съветници. С индексирани цени на калпак, предвид пълзящата инфлация, разбира се. Тогава защо е цялата гюрултия? Защото, ако го бяха признали през октомври щеше да е катастрофа, а сега е проблем. Сиреч нещо местно, ограничено, поправимо. На това му викам медийна хомеопатия. Нали дозата прави лекарството и отровата. Тъй обществото преглъща колкото трябва. Смила скандала без да се задави. Свиква. То вече знае, че „купуването на избори е европейска практика”. Че изборната бюлетина е с цената на билета Бурса-Кърджали. Че партиите въртят обръчи от фирми около кръста си. Също като в цирка. Комай всичко знае и нищо не отхвърля.

Преди година-две научи, че с парите от топлофикационния рекет някой си Вальо си купил перлена вана. С масажно кресло и компаньонки като бонус. Каква екстравагантност! Скътал си и нещо настрана в австрийска банка. То бе вой, то бе чудо!

Днес вальовите екстри изглеждат като хуманитарен екзистенц-минимум на фона на Доган-сарай, който отвори двери за журналисти в добре режисирана PR-акция. Вальо, завалията, може само да отрони едно „ашколсун” при вида на новите играчки на Сокола: всъдеход, подводен джет /това съм го виждал в „Джеймс Бонд”!/ и високоскоростна лодка-цигара /тези съм ги виждал само поотделно.../, с която порел отпадъчните води по черноморското крайбрежие със 150 км/ч. В тях хотелите на елита изливат миазмите си. В репортажа с очарователно простодушие се повествува как Емел Етем, която за седмица е поела функциите на министър-председател, привечер се отбива на спявка при партийния си лидер. Не че е забранено, но не уйдисва някак на представата ми за институцията. Да биха искали, щяха да го премълчат, тъй както Доган помолил да не снимат кабинета му. Уви, епизодът с морната Етем, която след отруден ден се явява в сарая е залегнал в репортажа, за да припомни неформалната йерархия в държавата. Нали ви казвам, медийна хомеопатия. Свикваме с едно, с друго, с трето. С банализираното безобразие. С легитимираната наглост. С рутинната парвенющина, която пристъпя като белите пауни по зелените морави на сарая, надлежно снимани от фотографа на изданието. Впрочем Доган не е различен от кой да е български homo politicus, може би малко по-откровен. За повечето цинизмът е носна кърпа, която крият из джобовете си и вадят само при необходимост. За Доган той е плащ в тореадорско червено. Развява го с алюр и доза артистизъм пред очите на умореното общество в нащърбени рога, докато то не клекне изтощено и примирено с очевидностите на „новия ред”. Обръчи! Оле! Туризъм! Оле! Сараи! Оле!

На този фон стилът Първанов е малко ретро. Някак скучноват. Дори приспивен. Изпитание за пресслужбата му. За последно говори в ранни доби, та да го преглътнем с ободряващо кафе. Любопитно решение. Стилът Първанов е патерналистки, сиреч бащински, в страна в която хората си говорят на „копеле”. Президентът изрази тревога от алъш-вериша с гласове в Сандански, поднесе ни потпури от свои цитати и пледира за тридесетина мажоритарни депутати в бъдещия парламент.

За цитатите – прескачам, все някой вече ги събира в томче, каквото ни бе поднесено след първия му мандат. За алъш-вериша и мажоритарните депутати обаче си струва да кажем няколко думи.

Търговията с гласове не е причина за, а резултат от покварата на българската политическа система. Разбира се, тя катализира разпада й, което собствено тревожи днешните лидери. Политическите ценности в българската провинция умряха със старозаветните старци – партизани, горяни, безенесари, лагерници,  - каквито вече почти не останаха. Днес ценностите са лукс за семинарни раздумки и дъвка за интервюта. Предимно за градска употреба. Ценностите, то се знае, смърт не ги лови, но не останаха носители, които да ги отстояват. Затова хората в провинцията гласуват като крепостни, там където хлябът им зависи от интифата на работодателя, друг път по роднинска обвързаност. По-старите по инерция. Един рояк свободомислещи избиратели се стрелка като ято косове ту тук, ту там, според политическата залисия на сезона, но те са електорално пренебрежима величина. Най-подир една все по-внушителна маса осребрява вота си, защото това е най-насъщната и комай единствена видима полза от политиката.

Този род лумпени са незаконни деца на прехода, когато партиите спряха да са идейни майки, а се превърнаха в платени любовчийки на бизнеса. Стотици хиляди лумпени, които ако не бъдат осиновени, ще пристават на тоз-оня и ще клатят държавата. Но нали и за това трябват минимум ценности. Президентът предлага механизми за обуздаването на търговията, но не и ценности. Това е пъдарско мислене.

По-коварно обаче ми се стори мажоритарното тежнение на Президента, което сякаш премина покрай ушите на слушателите. Първанов в прав текст подсказа колко следва да са мажоритарните кресла в бъдещия парламент: тридесетина. Това е възхитителен пример за политическа хомеопатия. Тридесетина ще рече толкова, колкото са избирателните райони понастоящем /31/. Три в София и двадесет и осем в областите. Подобно райониране е обезкуражаващо за всеки политически Дон Кихот. Без солиден партиен гръб няма личност, която да надделее в цяла област или в третинка от столицата. Политическите гробища на прехода са пълни с монументи на независими кандидати, които лекомислено щурмуваха властовите ясли. Тази система отнапред отрязва пътя на всякакви саморасляци и възпроизвежда партийния вертеп на областно ниво. Подобна политическа хомеопатия ще създаде илюзия за промяна и ще вкара точно толкова „мажоритарен” живец, колкото да удължи живота на берящата душа политическа система на прехода. Разбира се, тя дава шанс за героична смърт на низвергнати партийни динозаври или възможност същите да се трудоустроят за пореден мандат с цената на остатъчната си харизма. Мажоритарните райони ще са нещо като политически щрафбат*. Но това е вътрешнопартийна кухня, а изборите за България се правят.

 

* штрафбат от штрафной батальион /рус./ – наказателни батальони, в които оцелелите изкупвали греховете си с подвизи или умирали.



Тагове:   хомеопатия,


Гласувай:
0



1. chara - Не свикваме ...
21.06.2008 19:33
Ти например, не свикваш - след като продължаваш да пишеш!
Политическа хомеопатия или хомеопатичен PR е това обаче ... не знам, при тези "лумпен"-политици и "лумпен" политика
Чудя се, дали да не вземем да дефинираме понятието "лумпен" в политически аспект - политика /външна вътрешна/, политици, ценности, власт /изпълнителна, законодателна, съдебна/
Аз имам позиция.
Ти как го виждаш?!
цитирай
2. leroisalomon - Не се наемам да дам задоволителна ...
22.06.2008 18:05
Не се наемам да дам задоволителна дефиниция, но бих се ограничил с това: политически активен гражданин без ценности. Размахва юмруци, участва в подписки и митинги и гласува кога за пари, кога поради лоша, не почиваща на ясни ценностни критерии преценка. Въпросната маса хора се литкат според политическата мода, медийните манипулации, различни емоционални афекти и т.н.
цитирай
3. анонимен - Гоце
24.06.2008 09:17
Президентът предлага механизми за обуздаването на търговията, но не и ценности. Това е пъдарско мислене.
България няма президент, има Гоце. Та Гоцето предлага въпросните меанизми. И не е верно че Гоцето нема цености- той дори ги е заявил: Умен Пиклю, Дедо Гоцев, ЛукОй Златев и т.н. Това не са ли цености
цитирай
4. анонимен - Българският "homo politi...
27.06.2008 16:09
Българският "homo politicus" е повече хомо, отколкото политикус!
Тук Майсторът на Думите го е разказал добре!
цитирай
5. анонимен - Хомеопатия или друго нещо
29.07.2008 13:38
Сравнението не е точно.Хомеопатията е метод на лечение на болестни симптоми, причинявани от токсични дози на някое вещество.Същото вещество в безкрайни разреждания е стимул за човешкия организъм да включи собствени механизми за справяне с въпросните симптоми, които могат да са предизвикани от най-различни причини.
По-скоро аналогията е с друг медицински подход- десенсибилизация.В организма се въвеждат постепенно увеличаващи се дози от вещество, което води да привикване и нечувствителност към същото. Може би е трябвало да се сравнява с челния опит на цар Митридат в борбата с арсеника :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798632
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031