Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2008 11:04 - "Чечня: Триумфът на олигархията" - аналитичен разказ на събитията за броя на сп. "L'EUROPEO" озаглавен "Петрол"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3351 Коментари: 0 Гласове:
0



Чечня: Триумфът на олигархията

 

Национализмът е идеологията, но контрабандата е причината за Първата чеченска война. Тя възцарява олигархията, но събужда копнеж по силната ръка, която ще я посече след години.

 

На 21 април 1996 към 20 часа два автомобила Нива напускат чеченското село Гехи-Чу на тридесетина километра от столицата Грозни. Поемат по планински път. Лидерът на чеченските сепаратисти генерал Джохар Дудаев има насрочен сеанс за разговор по спътников телефон. Бизнесменът Константин Натанович Боровой очаква позвъняването му в Москва. Телефонът е американски подарък и позволява кратки разговори без риск да бъде засечен. Генералът нарежда на охраната да отбие на поляна край пътя. В мрака няма риск от патрулиращи хеликоптери. Дудаев набира Боровой. Руското разузнаване обаче е информирано за часа на спътниковата връзка от агент в средите на сепаратистите. Самолет А-50 засича местоположението на сигнала, а двойка бомбардировачи изстрелват самонасочващи се ракети. Дудаев умира няколко часа по-късно от раните си, част от свитата му загива на място. Любопитна подробност: оцелелите също изчезват или биват убити в рамките на няколко месеца.

 

Русия е в предизборна кампания, а президентът Елцин е с отчайващите 7 процента одобрение. Ликвидирането на Дудаев е спасителният deus ex machina, чудодейното събитие, което може да приближи компрометирания Елцин до втори мандат. Генералът е ненавистен на руските майки, чиито синове гинат в Чечня. По-важното обаче е, че към онзи момент покровителите на Дудаев в Русия и зад граница са склонни да го жертват, за да спрат похода на комуниста Зюганов към Кремъл. Елцин е приоритет, генералът може да бъде заменен. В политическия шахмат жертвата на офицер, пък бил той генерал, е оправдана, щом от нея зависи спасяването на царя. Така бива изпратен в небитието ключовият герой на първата чеченска война, а с него потъват и много неудобни тайни. Защото, преди Елцин да се възцари в Москва, а Дудаев да обяви независимостта на Чечня от Русия, двамата са обективни съюзници.

 

Разпадът

 

В началото на 90-те Съветският съюз изживява дните си. Последният му президент Михаил Горбачов е в положението на крал Лир: цар без царство, загърбен от всички. Партийци и ченгета мутират в бизнес класа. Но за да си остане същото, най-напред всичко трябва да се промени, както е рекъл Лампедуза. За да се възцари икономически, новият/стар елит трябва да демонтира амортизираната политическа структура и да наложи своята. Тъй се освобождава и обществената енергия.

През 1991 с цел да подрони остатъчната власт на съюзния президент Елцин произнася взривоопасен призив към съюзните републики: „Вземайте толкова суверенитет, колкото можете да погълнете.” Вече нищо не може да предотврати разпада на СССР. Дори пучът на старите муцуни през август същата година. Раждат се петнадесет нови държави, а Елцин наследява мастодонта Русия, част от която е и малката Чечня. В суматохата чеченският президент Дудаев обявява излизането на Чечня от Руската федерация, но в Москва преглъщат думите на генерала.

 

Предистория: полигонът

 

Чечня е ключовата фигурка в кавказкото домино. През този регион преминава пътят на средноазиатския петрол към Европа. Самата република разполага с богати и леснодостъпни залежи, плюс огромна рафинерия в Грозни. Чеченците са войнствен народ. По-старите помнят депортацията през 1944, когато Сталин изселва цялото население, обвинено в помагачество на хитлеристите. Антируските чувства са живи. Сепаратизмът глухо громоли в националното подсъзнание.

По замисъла на Елциновото обкръжение Чечня трябва да стане полигон за отработване на технологията за изместване на старата съветска номенклатура. Идеята се приписва на най-близкия му политически съветник Генадий Бурбулис. През 1991 републиката не остава встрани от вълната националистически митинги, които заливат съюза. Към този момент КГБ вече обслужва Елцин и пренебрегва Горбачов, който изживява дните си като президент на СССР. Чеченците се нуждаят от месия, когато сякаш изпратен от Провидението в Грозни пристига Джохар Дудаев. Малцина го познават, долита чак от полка си в Прибалтика, но населението тутакси го припознава за лидер. Технологията по налагането на авторитета му е ефикасна. Медиите го представят като естествен вожд. Той е единственият генерал сред чеченците, макар да е получил званието си седмици преди да го докарат в Чечня, когато вече е в запаса. В ръцете му без бой са предадени архивите на местните отделения на специалните служби. Дудаев е провъзгласен за президент през юни 1991, но става заложник на поста си. Той все по-малко се съобразява с Елциновите кукловоди и все повече изпада в зависимост от радикалните националисти в Грозни. Те пледират за независимост и въвеждане на шериата. Кремъл постепенно губи контрол над експеримента, който сам е заченал. На 25 декември 1991 Горбачов опразва поста президент на разпадналия се СССР. Дудаев от съюзник се превръща в проблем за президента Елцин.

 

Трафикът

 

В периода 1991-1994 Чечня се възприема като независима република, но Москва я има за част от Русия. От двусмислието страдат гражданите. Въоръжени банди мародерстват населението. Оръжието от разграбените армейски складове е в свободна продажба. Всеки чеченец е с калашников. 300 000 етнически руснаци зарязват домовете си и напускат Чечня. В страната плъзва радикалният ислям. На площад Тримата богатири в Грозни се върти търговия с роби: православни руснаци и отвлечени чужденци. Безвластието обаче пълни джобовете на новоизлюпената олигархия в Москва. Чечня е територия без митница, онази дупка в чувала, през която изтичат всички криминални трафици. Генералската мафия прецежда през Чечня оръжие от колосалните съветски запаси към Йемен, Азербайджан и Грузия. Самолети с якутски елмази се снишават над Грозни, докато изчезнат от полето на федералните радари, а после набират височина в посока към Турция. Дори не кацат, за да симулират обмитяване. Най-доходоносният трафик обаче е петролният. В Чечня влизат безкрайни композиции цистерни, които след това заминават за експорт през пристанището в Новоросийск. Властелините на този трафик са Борис Березовски и личният представител на Дудаев в Москва Ходж-Ахмед Нухаев. Но те далеч не са единствените. В лицето на олигархията чеченските сепаратисти се сдобиват с нов покровител в Москва. Произволът в републиката поражда опозиция срещу Дудаев. През юни 1993 генералът я разгонва с оръжие под безучастния поглед на Москва. Два месеца по-късно Елцин следва същата технология: разпуска непокорния федерален парламент и обстрелва с танкове барикадиралите се в сградата опозиционери. Дудаев дори му предлага военната си помощ. Чеченският алгоритъм сработва на федерално ниво. Сепаратизмът обаче пуска метастази в съседните Ингушетия и Дагестан. Загубата на Кавказ означава и загуба над транспортните коридори на каспийския петрол към Европа. Кремъл решава да озапти самозабравилия се Дудаев.

 

Унижението

 

Работата е деликатна и с операцията са натоварени спецслужбите. В хотел Пекин, една от сталинските кули на руската столица, те установяват щаба на антидудаевската опозиция. За лидер е харесан Умар Автурханов. Отстраняването на генерала трябва да се инсценира като вътрешночеченски преврат. Вербуват доброволци танкисти сред руските сержанти и офицери. Въоръжават и бригада от чеченски опозиционери. На 26 ноември 1994 в Грозни влизат 5000 пехотинци и 85 танка. Руските медии прибързано тръбят победата на опозицията, когато става ясно, че щурмът се е провалил. Дудаев е получил предварително плана на операцията, изпратен му по факса от Кремъл. Сепаратистите имат покровител в близкото обкръжение на Елцин. По екраните на независимата НТВ руските зрители потресени наблюдават пленените русокоси танкисти с униформи без опознавателни знаци. Министърът на отбраната Грачов публично отрича те да са офицери от руската армия и ги оставя на произвола на чеченците. Елцин не може да преглътне политическото унижение от провалената спецоперация. Президентът нарежда пълномащабна военна акция под флага на федералната армия срещу някогашния си съюзник.

 

Войната

 

Докато Елцин отправя новогодишните си благопожелания за 1995, три колони бронетехника сред грохот от вериги проникват в потъналата в мрак чеченска столица. Зад зидовете са се притаили около 15 000 местни бунтовници. Щурмът е удивително зле подготвен от министъра на отбраната генерал Павел Грачов. Същият години по-рано завещава цял арсенал оръжие на Дудаев. Съществуват обосновани подозрения, че срещу това благодарният Джохар се е съгласил да си затваря очите за трафиците на генералската мафия през чеченска територия. Кръвопролитието започва след полунощ, когато руските танкове стават жертва на чеченските гранатомети. Улиците са задръстени от горящи машини. Капанът в центъра на Грозни се затваря. Цели 10 дни могъщата руска армия превзема укрепения град. Генералска некомпетентност или измяна, питат се недоумяващите граждани. За щурмуващите отговорът е ясен. Младшите офицери в потрес чуват чеченците, които на собствените им уж секретни радиочестоти ги призовават да се предадат. Често дори се обръщат към тях по име. Очевидно бунтовниците имат информатори сред висшите офицери, което хвърля в бяс бойците от предните линии. Към края на сражението, когато федералните сили обкръжават президентския дворец на Дудаев, Кремъл изненадващо обявява 48-часово прекратяване на огъня. Чеченският лидер мистериозно се измъква от обръча. Лоялните военни изпадат в гняв, когато над Грозни прелетява самолет без опознавателни знаци и парашутира тонове боеприпаси, предназначени за бунтовниците, които по грешка се приземяват над руските позиции. В началото на февруари федералните войски забиват националния трикольор на Русия над останките от президентския дворец. Градът е в руини. През цялото време на кръвопролитието нито един снаряд не поразява инсталациите на грозненската рафинерия, която работи в пълен режим. Дудаев е свален и преминава в нелегалност, но далаверата с петрола не секва. Странната война продължава край град Шали, където федералната армия обкръжава оцелелите бойци на Дудаев под командването на терориста Шамил Басаев, но получава нареждане да не използва авиацията си. Командващият генерал Куликов на своя глава сипе огън над чеченските позиции, но тутакси бива отстранен от поста под предлог повишение по служба. Басаев се оттегля в Дагестан.

През 1996 офисите на „Грознефт” изгарят в „инцидентен” пожар, а с тях и неудобните архиви от петролната контрабанда. Властелинът на трафика Борис Березовски към онзи момент е помощник-секретар на Съвета по национална сигурност и сив кардинал на Елцин. На 5 август 1996 федералните части в Грозни получават странна заповед: да снемат постовете и загражденията около града и да изтеглят танковете. На другия ден чеченските бунтовници палят местните петролни кладенци  и гъстият дим прави невъзможна употребата на авиацията. Сепаратистите си връщат Грозни при слаба съпротива. Москва склонява на мир. От името на Елцин генерал Лебед подписва споразумението със сепаратистите в Хасавюрт. „Това не беше война, а игра на война” - изръмжава генералът пред свитата си миг след подписването на документите.

 

Епилог и увертюра

 

Първата чеченска война е триумф на олигархията и корумпирания генералитет над държавата и унизената армия. Тя фрагментира Кавказ и изправя Русия пред разпад. Посява уахабизма и съживява Голямата игра* на великите сили за контрола над Средния изток. Тази игра има ясен залог: петрола. На 20 април 1996 Дудаев отнася в гроба си част от омерзителните тайни на руския преход. През май тройка американски PR специалисти: Джордж Гортън, Ричард Дреснер и Джо Шумейт поемат кампанията на Елцин. Финансира я консилиум от олигарси. На 3 юли Елцин е преизбран. Царят оцелява, но унизена Русия жадува реванш.Чечня затъва в произвол.

Втората чеченска война /1999/ ще възстанови руската доминация над Северен Кавказ и ще възцари Владимир Путин.

 

*Голямата игра – термин въведен през XIX век от офицера от британското разузнаване Артър Конъли и популяризиран от Ръдиард Киплинг. Обозначава борбата на великите сили за контрола над Средна Азия.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1517561
Постинги: 158
Коментари: 563
Гласове: 1063
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031