Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2008 16:53 - За кожата на един писател
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3025 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 09.12.2009 14:43


Иво Христов

 

За кожата на един писател

 

Битието понякога е непосилно тежко. Като това на онзи млад чех, опандизен по донос на Милан Кундера. Вестта разбуни „парижкия микрокосмос”, истинската приемна родина на романиста. В Чехия Кундера поиска извинения от авторите на разкритието и оспори истинността му, но документите са красноречиви. Аферата заглъхна в атмосфера на всеобща гузност. Гузни са чехите, Европа, литературата и самият Кундера.

Пронизителната обреченост на кундеровата метафизика загатваше съавторството на демони. Има-няма година Гюнтер Грас призна, че също се е вслушвал в гласовете им като юноша. Преди две хилядолетия писанията на вдъхновените свише евангелисти покориха Рим и цяла Европа. Днес демоните диктуват елитарната литература. От обещанието за вечен живот до обречеността на кича: това е болезнената духовна траектория на стария свят.

Помня възторга, с който критиката приветства „Непосилната лекота на битието” /1984г./. Романът възвестяваше илюзорността на смисъла и обявяваше кича за универсален закон на битието. Гениалната кундерова версия за живота смути писателската гилдия. Тя скъса червената нишка на литературата от древността до днес. Преодоляването на кича се превърна в непризната свръхзадача на всеки писател от последните десетилетия. Само то можеше да възстанови мирогледния комфорт на европееца и да върне  la raison detre на литературата. Появиха се няколко епигони на автора плюс безброй ратници на кича. И нито един признат и значим контрапункт.

 

Днес изплува многозначителният факт от младостта на Кундера. Бремето на греха е удобно обяснение за безизходната литература на майстора. То ще разсее десетилетната му сянка над модерния роман. Кундера ще заеме място в психоклиниката на литературата редом с хомосексуалния Жид, наркомана Бодлер, маниакалния Пруст и епилептика Достоевски. Там критиката и здравият разум бракуват щекотливите автори и неудобните идеи. Идеите обаче не изчезват, те витаят и трудно могат да бъдат затворени.

 

В индивидуален план аферата Кундера е банален случай на доносничество, каквито изобилстват във всяка страна на изток от желязната завеса. Дамгата „агент” жигоса много публични фигури у нас, включително стойностни имена в културата. В овършаната от бесовете България апатичното гражданство не прояви интерес към подробностите на агентурното битие на заклеймените. Някои медийни инквизитори ползваха повода да поразмахат пръст. По-мъдрите чехи реагираха сдържано. Защо ли?

Тоталитарната система запечатваше на хартия, в грижливо подреден архив проявите на низост, които – уви! - предхождат и следхождат мимолетния исторически епизод на комунизма. Агент невинаги e равнозначно на доносник, но доносник е синоним на мерзавец. Животът обаче и преди и сега предлага безкрайни възможности да се реализираш като мерзавец: като лекар-изнудвач или „дръжка на микрофон”, например. В този смисъл хората с досиета се пробутват на публиката като достоен обект за поругаване, нещо като мерзавци с гарантирано име и произход, сертифицирани негодници. В условията на медийна диктатура журналистите-инквизитори днес са техни духовни наследници. Соченето с пръст и политическият донос са две проявления на бесовщина. Две форми на словесно убийство.

 

Истината е изречена, документирана, установена. Грешка ще е да опитваме да убиваме доносниците с думи, занятието е недостойно и тутакси ни сродява с тях. Порочно ще е да участваме в този търг с явно наддаване на лукавство и омраза.

 

Нека им простим без те да са ни помолили за това. Прошката напълно отсъства от моралната картина на непреходния български преход, но тя единствена може да прекъсне спиралата на омерзението. Оръжието е неподозирано силно и незаслужено подценявано.  

 

За литературата казусът Кундера е реванш на смисъла над кича. Майсторът наруши дългогодишния си исихазъм, за да опровергае разкритията. Етическото предизвикателство надделя над моралната уравниловка на безсмислието. Уязвената чест на Кундера прекипя над заблатения слой на кича.  

Това е реабилитация на смисъла и етиката. Поражение за постмодернизма. Шанс за литературата да улови загубената червена нишка.

Ироничният съдба ни предлага трампа: достойнството на един писател, срещу възвърнатото достойнство на литературата. От автори и публика зависи да приемем второто, без да погазим първото. Въпрос на талант и смирение.




Гласувай:
1
0



1. анонимен - blag009
19.11.2008 16:22
Интересно, ако Галилей беше живял по времето на СОЦИАЛИЗМА, при "димукрацията" какъв ЛИ щяха да ГО изкарате гусподине?????
Кибик Блаже
цитирай
2. satory - Цял един живот задраскан от една ...
20.11.2008 12:54
Цял един живот задраскан от една написана на машина страница. Какво повече може да се каже? Докато жертвата, която живее в Швеция не му прости никой не трябва да проявява милост. Тогава той е направил своя избор и съм повече от сигурен, че е всеки път когато се е поглеждал в огледалото не е виждал своето лице, а това на един обикновен доносник. Съжалявам го за това, че през целия си живот е живял в ад, който сам е изградил. Поздрави.
цитирай
3. leroisalomon - Satory,
20.11.2008 13:00
благодаря ти за смисления коментар, който в някакъв смисъл е допълнение към статията.
цитирай
4. libertybell - Много добра статия!
28.11.2008 02:23
Благодаря за възможността да я прочета.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1517401
Постинги: 158
Коментари: 563
Гласове: 1063
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031