Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2009 11:52 - Танцуващите с мечка
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3425 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2009 11:50


Иво Христов

 

Танцуващите с мечка

 

След години на измамна идилия реалполитиката се завръща в световните дела. Споделените принципи отстъпват пред философията на силата.

 

Мечката е символ на Русия. Двете й лапи се зоват Северен и Южен поток. С тях мечката се гласи да прегърне ЕС. Да се прегръщаш с мечка е рисковано, а танцът с нея – тромав. Но това са проблемите на Брюксел. А какво да кажат онези, които остават между туловищата на танцуващите? Страните от Прибалтика до Румъния губят част от геополитическата си тежест. С едно изключение: България. Южната лапа на мечката няма избор, освен да подхване ЕС през тънкия кръст на Балканите, където по волята на историята се намираме ние.

Газовата война от януари 2009 предизвика звучно тракане на зъби. Едни от студ, други от пустословие. Събитието обаче е ключово и заслужава трезв анализ.

Да започнем с простичка майевтика. Защо Париж, Берлин и Рим мълчаха, докато в София студувахме? Европейските политици се произнасят по всякакви проблеми, стига да носят политически активи. Жестикулират срещу войната в Дарфур, роптаят срещу хунтата в Мианмар. Тогава? Причините са три: големите в ЕС не желаеха конфликт с Русия, нямаха аргументи да бранят Украйна и предпочетоха да забравят за европейската солидарност с потърпевшите България, Румъния и Словакия в името на добрия диалог с Москва.

В газовия конфликт на Стария континент големите запазиха многозначително мълчание и оставиха Брюксел да отнася шамарите. Това устройваше лидерите във всички важни столици, които делят мегдан с ненавистните тям еврократи.

Дали премиерът Путин е пропуснал да информира сърдечния си приятел Силвио за предстоящата газова война с Украйна? Дали екс-канцлерът Шрьодер, служител на „Газпром”, е забравил да информира Берлин за неизбежното затваряне на тръбите? Дали Москва случайно изчака края на френското председателство на ЕС, за да премине в настъпление? Не беше ли по-логично цените за Украйна да се договорят преди началото на 2009г.? Отговорът ми е: едва ли.  Натрапва се впечатлението, че газовата офанзива на Москва протече с мълчаливото съгласие на европейските тенори. Това е ярък симптом за завръщането на реалполитиката на европейската арена. Впрочем тя никога не си е отивала. Разширяването на ЕС и НАТО се проведе под знамето на „евроатлантическите ценности”, но те бяха другото име на руската слабост. Днес ситуацията е различна.Кризите неизбежно събуждат реалполитиката и протекционизма за нов живот. Когато баницата е кът, подялбата й се ожесточава.

 

Украйна

 

Причините Европа да загърби оранжевите в Украйна са строго рационални. Демократичната аура на премиера Юлия Тимошенко се захранва с природен газ и помръква, щом същият секне в тръбите. „Газовата принцеса” загуби доверието на Европа с опитите си да баласира собствените бизнес интереси, свързани с руския газ и да се вживява в ролята на оранжева Пасионария. Президентът Юшченко постави ЕС в конфуз с лятната авантюра в Кавказ: Украйна бе основен доставчик на оръжие за Грузия. Киев тропа на вратата на ЕС, а участва в геополитическите игри на Вашингтон, което дразни Саркози и компания.

Газовата криза даде чудесен повод за големите в Европа да откажат пълноправно членство на Киев и да го утешат с „Източното партньорство”, инициатива, която ще има своя форум на върха през пролетта в Прага. Тя цели да цивилизова периферията на ЕС /Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан, Армения и евентуално Беларус/ без да нагазва в ареала на Москва.

Финансовата криза лиши Украйна от стабилна американска подкрепа, а това позволява на Европа да се освободи от инерцията в разширяването, която Вашингтон й придаваше. ЕС няма нужда от нови троянски коне, били те руски или американски.

Най-сетне споразумението на Тимошенко с Путин, постигнато на четири очи в Москва, спаси честта на Юлия, която получи своите 20% намаление от цената, но в замяна на какво? По всяка вероятност на блокиране на евроатлантическите блянове на президента Юшченко, който изрева в Киев.

 

Седмица на реалполитиката

 

Преди дни Владимир Путин получи най-висшият орден за заслуги на Саксония. Какво е това: „благодарност” за шпионското му минало в Дрезден, когато е надзиравал неблагонадеждните германци? Или признание за новата позиция на Русия? Отговорът е: реалполитика.

Във вторник в Будапеща се събраха лидерите на страните по проекта „Набуко”. „Големите в ЕС нехаят за газопровода”, ожалва се чешкият премиер Тополанек. Банките поискаха гаранции, азерите отказаха газ, докато не видят тръбата. Срещата приключи с „Декларация за ускоряване на...” Това бе среща на страни, от които малко зависи. Реалполитика на безсилието.

В сряда световният бизнес-елит покани премиера Путин да открие форума в Давос. Благодарност за газовата война?! Не, просто реалполитика: нов тур в раздаването на картите. Покана за танц към мечката.

 

България

 

Ако приемем очевидното: че реалполитиката взема връх над комюнитаристката, евроатлантическа и прочее идейни моди от последните 20 години, то България също следва да осмисли своята философия на поведение. Лековерно ще е да я караме постарому, когато тихомълком се настаняват новите-стари правила на играта. Танцът на големите с мечката рискува да ни задуши.

ЕС и НАТО са две устойчиви котви за кораба „България” в бъдещите турбуленции. Енергийната зависимост от Русия обаче е очевидност, която следва да констатираме. Тук няма място за идеологии, истерии и клетви, а за прагматични решения. Политическите клетви не могат да отменят географията. Българското газово уравнение сега е с две неизвестни: Русия и Украйна. Проектът „Южен поток” би елиминирал неизвестното Украйна, страна, с непредвидимо политическо бъдеще.

За „Набуко” шефът на „Газпром” Алексей Милер казал, че „не е газопровод, а опера”. За нас обаче проектът е ключов. Уви, пред него има много въпросителни. България следва да го подкрепя безусловно, но ще е наивно да се уповава на него.

Най-сетне политическия ни елит трябва да надмогне исконния си порок: следовничество. Подобно на Киев, София лековерно се вписва в чужди геополитически схеми, от които няма какво да спечели, но може много да загуби. Дали е случайно, че тъкмо най-крупните доставчици на оръжие за Грузия са най-потърпевши от газовата война? За две седмица „бойни действия” България загуби три пъти повече, отколкото спечели от всичките си оръжейни доставки за Грузия за 2007г.: 70 милиона долара. Къде ни е сметката?

Най-подир България следва да преосмисли енергийната си стратегия от екстензивна към интензивна, с акцент върху алтернативните енергии и енергийната ефективност. Там е нашата автономия и резервите са огромни. Но тук думата имат експертите. С едно условие: политическата истерия да стихме, за да се чуят аргументите им.  

 



Тагове:   мечка,


Гласувай:
0



1. chara - Ох, на кои експерти???
20.01.2009 17:45
На Гамизов - енергиен "експерт"?
На Бого Манчев - ... експерт, ама по други неща, който е в енергетиката знае какви
На Ковачки - ???
На Иван Генов ???
На Рамадан Аталай ... /пази Боже!/
Румен Овчаров?
Петър Димитров ???
цитирай
2. leroisalomon - Тези са енергийния истаблишмънт. ...
21.01.2009 10:12
Тези са енергийният истаблишмънт. Те правят лично състояние от политическите си позиции в енергетиката. Не тях имам предвид, разбира се.
цитирай
3. chara - Знам ...
21.01.2009 15:36
Лошото е, че хора, които наистина са експерти, нямат трибуна и са натикани в ъгъла. От една страна се търси мнението им, от друга, ги държат в зависимост ... за да си мълчат за безобразията, които се случват в енергетиката.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798700
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031