Защо десницата мрази „Под игото”

 

Вечерта на вота за "Голямото четене" получих няколко sms-а от мои приятели от десницата, които на пожар ме призоваваха да гласувам за любим роман. Грозяло ни непоправимото: "Под игото" да оглави класацията. Почудих се...

"Голямото четене" е сондаж за популярност, не и мерило за литературните достойнства. В този смисъл ропотът срещу "Под игото" не беше в духа на феърплея.

В хода на кампанията през студиото на „Голямото четене” преминаха застъпници на повече от стотина романа. Всеки хвалеше достойнствата на фаворита си, но още тогава ме впечатли настървеното отрицание, което породи „Под игото”. Книгата с повод и без повод отнасяше ехидни коментари. И то конкретно от средите на десницата. С какво пък толкоз я подразни?

Дали не бързам с обобщението, ще попитате? Не мисля. Прегледайте блоговете, вижте позициите на десните публицисти. Най-манифестно звучи статията на уважавания Юлиян Попов: „група хора искаха да организират специална акция, за да не допуснат "Под Игото" да стане любима книга на българина. Те имаха право. /.../ Някои биха могли да кажат: "Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга”. Еднозначно, нали?

Все същите десни тълкуватели донесоха от девет кладенаца вода, за да омаловажат победата на „Под игото”. В букварите бил, пък другите ги нямало. Него харесвали онези, които не били прочели друго. Патриотарският комплекс избликнал. Романът не бил „голям”, а просто детски /напомням, че класацията е за „любим”, а не за „голям” роман, какъвто с sms да се избира е безумие/.

Пътем да уточня, че гласувах за роман, който остана извън стотицата, но дясната неприязън към „Под игото” ме заинтригува. Защото в общество, което си пие кафето с Бареков, политическият ключ не е за пренебрегване.

 

Твърдя, че десницата мрази "Под игото", тъкмо защото добре го е прочела. Впрочем левицата обича "Време разделно" нерядко без да го е чела, но това е друга тема.

 

Десницата мрази "Под игото", защото то е шамар по конформизма чрез много образи, най-вече чрез финала с чалнатия Мунчо, който ЕДИНСТВЕН се осмелява да протестира. Дясното мислене Е новият конформизъм. Този от последните 20 години. Не ме разбирайте неправилно, левият конформизъм е също толкоз тесногръд и тъпоумен, но временно неактуален. Либерализмът, глобализмът, а у нас ни в клин ни в ръкав и закъснелият постмодернизъм в изкуството оформяха мисловния калъп през последните години. Помня как Карбовски окадяваше демонстративно с цигарата си „овехтелия” Хайтов в студиото на Нова Тв. Еврореализмът, критиките към НАТО, съмненията в „невидимата ръка на пазара”, която твори добро бяха таксувани като мунчовщина.

 

Десницата мрази "Под игото" и заради образа на Киряк Стефчов, неизтребимия чуждопоклонник, парвенюто, което тогава замята на турски и французки, по-късно на немски, сетне на руски, а днес на английски. Десните интелектуални тенори винаги са приемали простолюдието като сгоден фон, на който един се самопровъзгласява за министър на джаза, друг си бае на папийонката, трети цитира Пруст без да го е чел. Уви, всички те изпълзяха пред очите ни изпод сюртука на същия този Киряк. Парвенюшката десница най-напред измести автентичната, а сетне, за да се разграничи от тегавия национализъм на късния Живков, заложи на купешкото. Идеи, речник, вкусове, веяния made in...

 

Най-подир един абсолютен дразнител за десните: "Под игото" е политНЕкоректна книга, в която простодушно дете заявява,че "от турско робство България ще я освободи руският цар Александър". Какво робство?! Това са някакви приумици на Вазов, Захари, Волов, Бенковски и прочее неосведомени люде! Как тъй Русия ще ни "освобождава"?! /тук десните обикновено цитират Захари или Раковски за руската тирания - универсален аргумент, който в техните очи отменя историческите факти/.

 

Десницата мрази "Под игото" истинктивно, като понякога изтъква други съображения: романът бил патетичен /за практичния й мироглед/, наивен бил /за уж-интелектуалната й папийонка/ и т.н.

 

"Под игото" описва българския народ такъв, какъвто за кратко е, отсетне спира да бъде и едва ли някога отново ще стане: работен, целомъдрен, саможертвен.../виж "Записките"/ Днес на мода е демонстративният цинизъм и това "Под иго" не е никак фешън. Вазов ни разкрасявал, ще отвърнат десните. Но нали опареният от предателства Захари също описва селяните, които палят бащинията си преди да хванат Балкана, а проницателният Хаджийски ни рисува общество с ценности различни от сегашните. Вазов ни изкарвал жертви. Може би. Най-вече на собствените си предубеждения.

 

Вазов комплексира тесногръдите с широката си емоционална гама, а спънатите писатели с езиковата си виртуозност. „Мрачина”, „лудетина”, „кърища”, „гостолюбие”, „вскотяване”... „Многошумните и малообразовани хайдуци” днес са бол, само дето думите ни се губят. "Под игото" е Ноев ковчег на един литературен речник, който обеднява с годините. Та затова не съм покрусен от "Голямото четене". Приветствам!

 

добри косвени сравнения, но за такива огромни расмини като левици и десници не може да се разкаже всичко в два романа - в крайна сметка за това не може да смогне цялата вестникарска индустрия.

Ле,ле колко си задръстен,а и си журналист.Че ти съвсем си се объркал.Сигурно си чел "Под игото" като преразказ от учебника по литература.Каква десница ,каква левица?Изобщо говориш ли с ХОРА?

много интересно написано.

Напълно съм съгласен с автора на статията, всички упреци към десницата са точно на място!

Да, политически коректно е да си десен, но някои обобщения за дясното във връзка с романа ми изглеждат някак "на едро".

Споменът за романа ми е сапунчест като цяло, но признавам, че са ми останали 2 чудесни винетки: вечерята у чорбаджи Марко и радините вълнения.

Не съм сигурна дали този роман показва как е била настроена по-голямата част от народа. Дали не е картина на народа такъв, какъвто ни се иска да бъде, какъвто на Вазов се е искало да бъде?

Бих се радвала народът ни наистина да е бил такъв, а ако е бил, струва си да помислим защо за толкова кратко време и какво би могло да предизвика подобен ентусиазъм днес.

Дали този роман наистина докосва сърцата на българите днес или наистина голяма част от тях не са чели останалите книги? Това дали непременно е притеснително?

Вярвам повече на Иван Хаджийски, отколкото на Иван Вазов. Може би и на мен, като на десните, ми идва в повечко патосът. Може би ми е невъзможно да прочета романа през очите на съвременниците му.

Дискусия по всяка тема изисква някаква степен на обобщение. То не е абсолютно.
За облика и настроенията на народа тогава свидетелстват Хаджийски, Вазов, наивните, но вдъхновяващи римушки на Чинтулов, които пее народът, Захари в паметните сцени на селяни, които палят бащинията си /!/ и хващат Балкана, самообреклите се четници....
Толкова сме свикнали с пошлата ни действителност, че всеки диез над тази партитура ни звучи съмнително. За жалост.:)

Хубаво е казано, но може би е донякъде опростено като картина. Десният конформизам е като всеки конформизъм, а има и ляв.
"Под игото" си е "Под игото" - много хора се кълнат в него като средновековни свидетели по дело в Евангелието - без да го познават. Все тая е дали ще става дума за тази или за някоя друга безусловно приемана икона, това все не е литературно предпочитание.

Да уточня: темата ми е десният конформизъм, който властва от 20-тина години, което съвсем не значи, че недовиждам левия конформизъм. Една статия не може да бъде всеобхватна!
Вземам повод от "Под игото", защото ме заляха с sms-и отдясно, а в дните след събитието по темата в същия отрицателен лад се произнесоха Яна Боянова, Лозанов, Кьосев и уважаваните от мен Юлиян Попов и Митко Новков...

Аз смятам себе си за десен, и нямам проблеми с романа. Има си своите предимства и своите недостатъци. Предпочитам Захари Стоянов, той е по-реалистичен относно "българщината," но пък кой казва, че един роман е добър само когато е реалистичен?
Струва ми се, че не толкова десницата, колкото авторът на тази статия заслужава диагноза. Изглежда за него съществуват само две категории извън самия него - "десен конформизъм" и "ляв конформизъм." Не е ясно с какво се конформират десните и с какво се конформират левите. Даже не е ясно дали авторът на статията знае какво точно е конформизъм. По-скоро ми изглежда, че е подочул думичката отнякъде, прозвучала му е някак така интелигентно да я използва, и сега всички дето не е съгласен с тях, са "конформисти," леви или десни.
Аз бих казал, че до голяма степен и десните , и левите в България са искрени и оригинални в убежденията си, дори когато са заблудени и нелогични. Да се говори за "конформизъм" е глупаво, когато всъщност става въпрос за придържане към принципни идеи, които нямат национален паспорт и не могат да се обявят за собственост на една нация, та приемането им в друга нация да се смята за "конформизъм." Човек може да има искрена и оригинална вяра в идеи, които са били формулирани преди него и в други области на земята без да е конформист. Или може искрено да приема онова, в което мнозинството от хора вярват, и без да е конформист, само защото то е морално или интелектуално обосновано.
Авторът се е поупражнил в празнословие, това е всичко.

От мнението ви разбирам, че съм ви нацелил в кокалчетата.:) Да ви успокоя, не сте единственият..."Десницата е новият конформизъм" жегна мнозина. Оставям ви да размишлявате в собствен сос. В мнението ви има издайническа злъч и много банализми. Първото е за ваша сметка, а банализмите няма да коментирам.

без да съм заклет фен на "Под игото" ми стана болно, когато костоармията започна да го плюе в дневник и медуяпул...