Иво Христов 

Fuckin`  Илийца
 

Само времето ще прати благородната баба в пенсия. Литературната програма се нуждае от профилиране и оживяване, а не от окастряне. 

Никой не е по-различен от другиго, отколкото от самия себе си в разните епохи на своя живот. Мисълта е на Паскал. По моему една от най-великите, изказвани някога. Изплува в съзнанието ми, колчем срещна стар познат. Научих я преди 25 години, когато преподавателката по литература я изписа на дъската като тема за дисертация. Тъй именуват във Франция есетата. Гимназистите пишат поне едно месечно, за да се приучат на rigueur intelectuelle, нещо като мисловна дисциплина. Есетата следват строга схема: увод, теза, антитеза, аргументи, заключение. По тази интелектуална матрица французинът мисли, спори и решава. А българинът?

По стечение на обстоятелствата съм продукт на две образователни системи, българската и френската. Не вярвам да съм поумнял от втората, но че ме промени радикално е факт. В България зорлем изтърпявах часовете по литература, снишавах се, когато търсеха рецитатор за поредното стихотворение и немеех пред теми от типа „героичното у Ботев” и „лиричното у Яворов”. Паскал обаче ме заинтригува. Твърдението на Йонеско, че „истината винаги е достояние на малцинството” също. По почина на Жид неусетно поех „по естествения си уклон, но в посока на изкачването”, до степен, че днес се занимавам предимно с литература. С което потвърдих на свой гръб твърдението на Паскал.

От години насам всяко лято България преживява хуманитарна катастрофа. Как иначе да наречем резултатите от кандидат-студентския изпит по литература, една втора от които са двойки. Хуманитарна катастрофа! Също като гладът и бедствията, невежеството и емоционалната закърнялост са форма на обезчовечване. Езикът има своя мъдрост и ни поднася един и същи термин за мащабна човешка разруха в двата случая.

След катастрофата идва ред на кандидатстудентските бисери: слитъци искрометна неграмотност, която с годините се изроди в дебелашки хумор. В медийната ера недоузрелият зрелостник ползва шанса си да се види по вестниците, ако темата на изпита не му уйдиса. Предава лист с някоя засукана простотия и гледа сеир. Впрочем шумният някога кикот от бисерите напоследък стихна. Масата на невежите нарасна и малцина долавят хумора, когато изобщо го има.

Дочувам родителски ропот, затова да уточня: няма средностатистически ученик, разбира се. Четящите трупат качество, докато невежите помпат бройката. Хуманитарната катастрофа обаче е факт, общата грамотност спада, а породените в обществото реакции са поводът да пиша по темата.

Първа се пръкна идеята да се акцентира върху българския език в ущърб на литературата, защото от образованието се искат грамотни граждани, а не литератори. Това предполага и прочистване на учебниците от баласта: разбирай разните там автори и творби. Намирам идеята за грешна по две причини. Абсурдно е да се напасва образованието към невежеството. Призванието му е тъкмо обратното: да култивира. Що се отнася до отделянето на предметите език и литература, то това е рискована операция, като сепарацията на сиамски близнаци. Обикновено тя е смъртоносна. Организмът е общ. Замислените занятия по „четене и писане” няма да повишат езиковата култура, а ще отворят  плацдарм за посредствеността. Вместо литературни образци, учениците ще сричат незнайно какво. Тъй изучаването на български чрез опростени и практични текстове ще се родее с това на кой да е чужд език. „Джон и Мери имат просторна къща с градина и гараж. Опишете я”. Най-подир порочно е да се мисли за хуманитарните предмети по схемата търсене-предлагане. Грамотността е базисна, литературата – луксозна, признавам, но така е на пръв поглед. Потребността от литературата не се поддава на осчетоводяване и по тази логика подлежи на зачеркване. Бистрата мисъл, нюансираният изказ, гъвкавата реч обаче са неприпознатите рожби на литературата. Загърбвайки нея, се лишаваме и от тях.

Ако реформа е нужна, в което спор няма, то тя не трябва да е в снижаването на общия литературен стандарт, а в обособяването на хуманитарен и научен профил в училищата с възможност за избор за учениците. Финансови възражения тук са неприемливи. Образованието е по-важно дори от сакралните магистрали. Инак те ще ни отведат в страната на зловещото скудоумие. Тя вече съществува и крепне.

За начало от програмата по български трябва спешно да се изметат всякакви съчинения с елементи на разсъждение /?!/, текстопораждащи техники и прочее глупотевини. С удивление открих, че още е живо и „лирическото отстъпление”, критически бурен от соцреализма. Тези абсурдни понятия създават димна завеса между учениците и книгите. Мътят главите на педагозите. Убиват предмета.

Облекчената програма по литература би следвало да заложи на прозата. В учебниците поезията трябва да присъства, но не и да се натрапва на учениците. Декламациите морят свенливите, наизустяването е дар Божий, който не всеки притежава. За неозарените по рождение, а те са мнозинство, поезията е буфер. Затова четене на стихове да, рецитации – не. По света нерядко причастяването на учениците към литературата минава през часове по театър на маса. Игровата форма освобождава комплексите и внася доза разведряваща несериозност.

Що се отнася до списъкът с автори, не ще влизам в дебата защо този, а не онзи. Диви ме обаче как една старица, баба Илийца, беше нарочени от родителите за душманин на непрокопсалите им деца. Появи се интернет-подписка „Да изпратим баба Илийца на заслужена пенсия”. Разказът бил неразбираем, казват. Че и патриотарски. Действително в творбата на Вазов,  ранен патриотар с непригодни дрехи и наивни мечти има късмета да налети, не щеш ли, на възрастна жена патриотарка, която прави-струва да спаси живота му, но всуе, защото башибозукът го разстрелва залпово в една кошара ден по-късно. Но подобен карикатурен прочит не пенсионира Вазов и неговият разказ за човешкото съпричастие, а води до жални изводи относно днешните родители.

Да пенсионираш автори и творби е наивна свръхамбиция. Литературата сама сменя кожата си, понякога през няколко столетия. Умилителните „деца”, които впрочем са най-обикновени „ученици” от това не поумняват. Никой не помисля да изхвърли „прециозния” Молиер, крепостническия Гогол и дори „патриотар” като Толстой от респективните учебни програми. От посегателства върху класиката осиромашава метафоричния фонд на нацията. Да речеш Бай Ганьо спестява много обяснения. Това е езикова икономия. Тъй и с Андрешко, Илийца, Йоцо, Кириак и бялата лястовица. Сигурно и те ще излязат в заслужена пенсия в неясното бъдеще. Когато днешната литература изгази от лепкавия дзифт на претенциозната скука. Но кои сме ние, та да я пришпорваме?

 

 

 

 

 

 

Не зная как да се противостои на тази тенденция. Едно знам - нацията се маргинализирана до степен не просто на нелитературност, а на елементарно храносмилане на текстове. Авторите паднаха от елитарността си, на която някой ги беше излъгал, че са и в момента предлагат срамотиите си на пазара. Жалко!
Знам, но е така!
А може и аз да не осъзнавам същото за себе си, а?
Поздрави за поста! Дано намери отзвук и на други места!
:)

"Абсурдно е да се напасва образованието към невежеството".
И с всичко останало, което си написал, разбира се.
:)

Радвам се, когато чета мнение с такъв гневно-умилителен стил, Иво. Едно време щяха да пенсионират и Вапцаров така. Коментирахме с моята "другарка", че литература и литературна критика са две различни литератури. Наистина децата активно са притискани да създават критически текстове. А къде остана литературния талант, желанието да пишеш за каквото ти е кеф и както ти е кеф... Рамките са поставени. Можеш да разгърнеш писателския си талант само на листовете за класно и контролно, или да вмъкнеш нещо на дежурното есе всеки месец. Не харесвам тази угояла литературно-критическа клика в България която се саморепродуцира на страниците на измислени сборници за кандидат-незнам-си-какво-си... Глупостта оцелява дори, когато е облечена в умни философски фрази - факт неоспорим дори и от Еразъм, бащата на Глупостта!

Класиката никога не е за пренебрегване - питателка и пазителка на етно-културни метафори, от които имат нужда почти всички, но почти. Но когато се опиташ да преплетеш можество метафори от една етно-културна зона с друго такова, наистина българското обучение по БЕЛ ще ти изглежда безумно. Не си ти обърканият, сигурен съм.

(Ако ти останат нерви след този коментар, хвърли едно око на разсъжденията ми по подобен проблем на http://krasunata.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/18/zrelostta-i-prepinatelnite-znaci.350417)

Не мога да кажа, че съм напълно съгласен с всичко, което си написал, но може да се твърди, че имаш визия и идеи кое как да се случи, а това е ценно.
Иначе, личното ми мнение, е че трябва да пратим в пенсия баба Илийца и някои други подобни. За мен литературата трябва да стига до човека, да отразява някакви негови душевни терзания или състояния. Класическите творби, които си иброил, лично на мен са ми дразнещи. Не говоря само за българските класици, но и за чуждите. Признавам, че не виждам нищо смешно в Гогол например. Просто той ми хрумна. Или пък Ъпдайк, който е абсолютно несмилаем. Авторите са искали да кажат нещо, казали са го, нека не отделяме толкова много внимание на това "какво е искал да каже автора".
Съгласен съм с теб, че трябва да има запознаване с творбите на класиката, но не и изучаване. Аз така поставям разделителната линия.
За сметка на това пък може да се включат малко по-съвременни автори, които пишат за нещо по-близко до децата. Нали за да заобичат литературата, първо трябва да я разберат? Но може и да не съм прав, това е само лично, необвързващо мнение :)

Винаги съм се чудел на фетишистите-литератури. Имат си там няколко етажерки с класика и си я препрочитат. И с всяко следващо четене все неюо ново виждат в нея, някакви факти от живота им се изясняват в нова светлина, от историческа перспектива на класичността. В такива моменти ми се струва, че който и класик да хванеш, все със същата сила би могъл да се удариш в главата с неговата непреходна тухличка. И се сещам за припева "You're another brick in the..."

Поздравявам те още веднъж за смелостта да гледаш в настоящето. И то си има подводните рифове, подобно на страхопочитанието и раболепието пред миналото...

Благодаря ви, Бетембергов. Поглеж скоро се озовем в една партия!:) /четох те...споделям/

Vasmer, и аз съм на мнение, че съвременната литература приобщава. С уточнението, че ще е добре да черпим творби отвън, защото нашата съвременна литература не представлява особен интерес. Тя сама бяга от читателя...

Тук вече съм напълно съгласен. За съжаление съвременната българска литература по мое мнение е доста плоска. Има и изключения, които по-скоро потвърждават правилото. Но същото важи и за българското кино, например. За другите изкуства не искам да говоря, защото не съм запознат и може да се изложа :)
А пък съвсен отделен въпрос е какво трябва да влезе в учебниците, било то наше или чуждо. С риск да бъда оплют ще изкажа тезата, че класиците са станали класици не защото са толкова добри, а защото са били набедени за такива поради някакви причини от следващите поколения :) Например племето критици прочели една творба, нищо не разбрали и го обявили за абсолютна класика :) А в същото време може да има доста по-непретенциозно, но пък въздействащо произведение, което им излиза от полезрението, защото им е "постно" :) Затова според мен въпроса е по-скоро кака е определена дадена творба за класика и час след това дали да влезе в учебника.

Страхотен анализ, с удоволствие ще те чета и занапред!

Смея да твърдя, че не разбирам много от литература, но написаното по проблема е вярно и на място. От друга страна не е изключено скоро да се подеме и кампания, че българските ученици нямат нужда от обучение по литература изобщо. Нали и без това сме най-интелигентни.

четох и си мислех за високомерието на интелектуалеца, който уж се интересува от съдбата на народа си, а всъщност едва сдържа прилива на желанието да демонстрира огромната бездна между себе си и очалгарените си сънародници...
кой през годините се допита до редовия български учител?кой го подкрепи, когато повече от два месеца стачкува, за да отвоюва не само увеличаване на мизерната заплата, а и да се променят програми, планове, база , политика и т.н., и т.н.
учителят е този,който може да чуе дишането на децата, когато чете определена лит.творба,да види усмивките или тъгата в очите им ...
Но кой го пита него?!И как да има самочувствието?!
Ех,ако всичко беше толкова просто...
С уважение към Вас!

Къде го видяхте това високомерие? Защо допускате, че "огромната бездна" между грамотните и очалгарените ме радва, до степен да "бързам да я демонстрирам". Пишещите сме първите потърпевши от липсата на читатели, от ниските тиражи и т.н. Формулирал съм мнението си. Нима учителите са щастливи с инструкции относно "текстопораждащите техники" и с необходимостта да преподават символизъм на клас от циганчета, които отсъстват 3 дни в седмицата, ако въобще изкласят до гимназията? Изпитвам съпричасност към учителската съдба, но не почувствах особена съпричастност към стачката на Желязко и Янка Такева. Убедих се, че съм прав. Бъдете уверени, че проблемите в образованието няма да се решат със стачки поради корумпираните синдикати, а и поради твърде широката гама проблеми, които не могат всичките да бъдат обект на стачно искане.
Както възкликвате в края на постинга си: Ех, ако всичко беше толкова просто....

не откривате топлата вода...избрахме от двете злини по-малката...знам,че не със стачки, по-скоро, не САМО със стачки...но и те са необходими...ама българинът гледа сеир, докато някой вади картофите от жарта ...както и да е, минала работа...а за високомерието...то не може да не присъства...хайде, кажете ми, какво постигнахте с тази статия? И какво ЩЕ постигнете?
Нищо.Просто още веднъж някой ще си каже:"Какъв умен и интелигентен мъж е Иво Христов!".Толкова!

знаете ли какво могат децата(средностатистическите) ...

Все ми се струва, че има повече смисъл от такива статии, отколкото от стачки.
Стачките не са проява на възнегодувание срещу снижаването на общия литературен стандарт, а по-скоро срещу чисто битийното положение на учителите. Не че и то не е важно, но не е най-важното. Не съм чула никой от учителите да претендира и да зове за осъзнатост по темата за падението на литературния български дух открито. Докато този човек го прави. Макар и с една статия!

Тъжно ми е, когато се сблъсквам с предубеждения. Разбира се, статията няма да промени образователната система, но журналистът това е призван да прави: да заявява позиции, да ги аргументира. Би могъл и да се самозапали, но в краен случай.:)
Дали знам какво могат средностатистическите деца? Никой не може да твърди, че знае, още повече че такива деца съществуват само на хартия. Но и аз имам някакви наблюдения. По моему представителни.
Връщам се към схемата теза-антитеза-аргументи. Тя помага на французите да се разбират. У нас на тезата /в случая моята/, не се отговаря с антитеза, а с предубедено тълкуване на намерението ми и две други теми: стачката и познанията средностатистическото дете. Така диалогът се разпада. Не го казвам с лошо чувство. Преценете сами логиката на този диалог.

koj ot 4algarite 6te se za4ete v tova proijzvedenie?!!!!!!
6to puk vsi4ki da razbirat i 4etat literatura?!!!tova trebe li mu na plo4kadjiqta?!!!!!da znae Bajron?!!!!!neka si lepi plo4kite...abe,vie golemi komunist se izvydihte....harmoni4no razviti li4nosti iskate....brejjjj

Ne be, shto sa ni harmonichni, moje i ulavi, nEma problem. To po-gore ne se tvurdi, che trebe vsichki da chetat Bajron, ama karaj...:)

http://eisblock.blog.bg/politika/2009/08/19/baba-iliica-e-nevinna.382518