Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2009 09:46 - "Декадата на зрителното пиршество" - статия за в-к "Сега"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3648 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иво Христов

Декадата на зрителното пиршество

 

Ако по Бисмарк най-много лъжи се изричат преди избори и след лов, то най-много глупости се изписват предколедно. За нас, пишещите, това е моментът да пробутаме някоя прогноза за хилядолетието или поне за столетието /кога, ако не сега?/. Но от редакцията ме разпнаха с едно учебникарско упражнение по стил: поглед назад към изминалото десетилетие. Задание наглед банално, затова и трудно. Да хроникираш цяла декада е колкото скучно, толкоз и обречено. Не ще вместиш всичко, а подборът е винаги спорен. Да я анализираш пък е някак неприлично предвид мащаба. И крайно несвоевременно преди Коледа. Затова ще се задоволим да извикваме образи.

Защото, ако има нещо безспорно, то е, че изминалото десетилетие затвори и пакетира света в кутия. Пластмасова, с неправилна форма, поставена на бюрото във всеки дом и офис. С годините процесорите поумняваха, а кутиите изтъняваха, докато стигнаха размера на фотоалбум и дори прихванаха от характера му. Екранните картинки са колкото образи, толкова и ключ към мисли, спомени, асоциации, подобно на баналните снимки. През тези години мнозина се клонирахме и вече притежаваме свое алтер его в глобалната мрежа: малко позьорско /подобно на фотографиите/, често дори измамно, нещо като снимка спрямо фотонегатив, но все по-реално от нас самите. Защото броят на приятелите варира в умерени граници, но виртуалното ни „аз” е познато на мнозина извън този тесен кръг. Във Фейсбук, Туитър, Май Спейс, в Секънд Лайф клонингите ни общуват, флиртуват и дори се изтребват във виртуални касапници, докато уж живите им прототипи умряло помръдваме пръсти по килимчето на лаптопите си.

Последните десет години фрагментираха съзнанието на офисния човек. Мислите му днес се сменят като слайдове. Това бяха години на зрително пиршество, което решително взе връх над думите, ще рече и над мислите. SMS-поколението трудно проследява фраза а ла Марсел Пруст. Информацията победи съзерцанието, бързината взе връх над дълбочината. Човекът от зрителната ера е широко ококорен, но не дотам речевит. Той постоянно мрънка нещо на своето хендс-фри, но речникът му се топи, граматиката беднее. Ако ни е писано да оцелеем, поглеж след години заприличаме на извънземното от днешните ни представи, с огромни очи и закърняла до процеп уста. Нали устните губят значение в епохата на виртуалния секс?

От декадата на зрителното пиршество малцина ще си спомнят най-ярките крилати фрази, камо ли най-значимите теории, но у всекиго е останал спомен от рухващите небостъргачи, обесения Саддам или извънземния Юсаин Болт.

Словесните послания избледняха. Животът повече от всякога се олицетворява, управлява и манипулира от визуални метафори. Разбира се, всеки носи в паметта си своето слайд-шоу от последното десетилетие. Предлагам ви личната си селекция от жалонни образи. Без претенция за меродавност, разбира се.

 

Образ първи: 11 септември 2001г. Денят в който историята удари клапата на новия исторически епизод. Девет години по-късно официалната версия на терористичните атаки звучи неубедително, но метафората с хищните боинги, които ръфат небостъргачите преобърна съзнанията. Тя обоснова „войната срещу терора”, абсурдно понятие, което трудно можеше да се аргументира с думи. Последваха геополитически размествания, две войни и политическа безпътица.

 

Образ втори: 8 август 2008г.: „Птичето гнездо” в Пекин пулсира от цветовете на хиляди копринени костюми, лазери и фойерверки. Китай след Дън беше респектираща статистика, подобно на хилядите китайци, които шият евтини стоки в нелегални цехове из предградията на Париж, Москва или в пристанищните докове на Неапол: многобройни и почти невидими . В този ден Поднебесната империя стана видима за няколко милиарда зрители. За телевизионната си премиера пред останалия свят Китай, покрай олимпийските съоръжения, построи ново метро, полусферична, стъкло-метална опера, раздаде пликчета на жителите на Пекин, за да ги отучи от масовия навик да плюят на земята и тренира гвардейците си да не мигат в продължение на 30 секунди.  

 

Образ трети: рушащи се айсберги. Той, а не температурните диаграми на учените изкара хората на улиците в Копенхаген. Видяхме го във филмите на Ал Гор, Артюс-Бертран и в безчет репортажи от Арктика. Ако вместо в датската столица световните лидери бяха умували над глобалното затопляне в някоя наколна колиба без климатик по крайбрежието на Бангладеш, вероятно и осъзнаването щеше да надхвърли образа. Засега леталната диагноза на планетата просто бе „приета за сведение”.

 

Разбира се през тези години се случиха куп незрими събития. Европа без граници стана Европа без воля и посока. Заличиха се разликите между ляво и дясно. Развихри се финансовата спекула, крушира ултралибералната утопия, банкерите ревнаха „криза” и си раздадоха милиарди за утеха. Но да се задоволим с образите.

 

А в България, ще попитате? У нас образите драматично се разминават с текста, като във филм със сбъркани субтитри. Ако се доверим на думите и цифрите, това бе декада на възход: инвестиции, рекорден ръст, внушителен резерв, пълноправно членство и прочее. За мен жалонните образи са два, наглед невзрачни.

 

Образ първи: 25 април 2005г. На читалищна постановка в Люксембург бившият цар-премиер Сакскобургготски подписва присъединителния договор между България и ЕС. Под прожекторите събира социологически загар и президентът Първанов. Народни певици пеят противопоказната за жанра им „Ода на радостта”. Служителка от европротокола с облекло на сервитьорка от РСВ прелиства страниците на договора. България влиза през задния вход в ЕС.

 

Образ втори: честване на 20 години от началото на промените пред Народния театър. Покрай витрините с фотографии шетат забравени дисиденти, парвенюта, объркани интелектуалци и прочее характерна фауна. В един миг внушителният Борисов сърдечно прегръща побелелия Желю Желев. Покровителствена прегръдка, с каквато гардовете закриват тялото на охраняваната персона от зложелателите. С тази разлика, че днес Борисов е премиерът, а Желев – пенсионер. Този кадър резюмира не десет, а двадесет години от новата история на България. За жалост параболата на прехода от инакомислие към мачистки триумф бе проспана от фотографите.

 

 

 

 

 

 



Тагове:   обзор,


Гласувай:
8



1. chara - Само това последното да беше написал ... достатъчно е!
23.12.2009 11:02
За онези, които използват главите си не само, за да пазят равновесие, разбира се!
:)
цитирай
2. анонимен - zahariada
27.12.2009 13:01
Най-горният етаж на човешкото тяло се е превърнал в помещение за отпадък или боклук. Разликата се знае, едното се преработва, а другото изхвърля!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1799372
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031