Иво Христов

Проектът „Нафталин” тегне над конгреса на БСП

Политическите намерения на Първанов свеждат форума на социалистите до есенно ревю на тъмни костюми.

Откак юнак Бойко изповяда умората си в интервю за столичен вестник, Балканът взе да издува корем с поредния спасител. С фамилия Първанов и малко име Проект. Че планините раждат мишки е популярен афоризъм, но брожението е налице, до степен, че Велислава Дърева отсега заръча „Една ракия за Първанов”, задето вече разбълбуквал блатото. Това, признавам, е първата ракия, от която махмурлукът ни е хванал преди още да сме я изпили. Чуха се и пет-шест имена на професори от запаса, интелектуални компаньони и вакантни общественици, които взеха да оформят облика на някакъв проект „Нафталин”. Най-накрая и самият президент излезе с ефектен призив за „пълна ревизия на богатствата от прехода” – сигурен признак, че контракциите са започнали и Проектът Първанов скоро ще проплаче. Да напомняме ли, че през 2001г. ни се пробутваше „социалният президент”, а през 2005г. Първанов клеймеше „дефицита на справедливост”. Уви, лявата общественост не изглежда да е придобила имунитет от преболедуваните демагогски трески и социолозите отсега кредитират неродения младенец със солидни проценти.

В тази атмосфера БСП свиква конгреса си идната събота. Менюто предвижда Борисов да бъде направен на салата, сетне да се обсъди каква манджа е сготвена за местните избори догодина, а за десерт да се подслади животът на делегатите с локуми от Програмата „България 2020 – европейска социална държава”. Уви, другарската сбирка повече отвсякога ще е заложник на външни обстоятелства. Защото, взряна в хоризонт 2020г., БСП рискува да се препъне още идните седмици, когато Проектът Първанов, „Нафталин” или както там ще се именува, се очаква да придобие форма. Отговорни социалисти под сурдинка доверяват, че огласяването му е отсрочено, тъкмо за да не смущава работата на конгреса. Винаги се намира някой простодушен делегат от провинцията, който задава излишни въпроси, а в годините на Станишев форумът спря да е място за дискусии и се превърна в колективен стречинг: множеството протяга дясна ръка по сигнал от трибуната и толкоз. Самата партия отдавна спря да е идейна общност, а се превърна в нещо като синдикат за трудоустройване на държавни и общински служби, затова и сърцата на делегатите са свити. Власт не се провижда, а Първанов „воеводи си зове”. Тук или там е дилемата пред всеки активист.

А истината е, че БСП е в цугцванг. Говоря като партия, защото клиентелата тъй или инак няма да остане на сухо. Но партията няма полезен ход. Вариантите пред „Позитано” са три. Първият е да приеме ролята на елемент от президентската формация, което би значело да жертва хегемонията си вляво и да се прислони редом с други мераклии под егидата на Първанов. В общия впряг БСП ще загуби и автономията и физиономията си. Вторият вариант е партията да остане структурно извън първановата завера. С риск да се прости с огромна част от избирателите си. Разбира се, омаломощената БСП ще разполага с утъпкана пътека за всякакви компромиси и коалиции с блудните братя от президентската формация, но двете клиентели неизбежно ще влязат във война, в която силите няма да са на страната на „Позитано”.

Вариант три /теоретичен/ е БСП да вземе твърд курс спрямо проекта „Нафталин”. Тази възможност е единствената спасителна, но нереалистична. Беловласите избиратели мразят семейните дрязги и тачат президента. Не се вижда и лидерът, който би повел вътрешната битка срещу Първанов в соцредиците. Маневрата предполага и завръщането на партията в лоното на левицата и загърбване на социаллиберализма. Най-подир това означава и „пълна ревизия на прехода”, а много по-вдъхновяващо е да зареем поглед в хоризонт 2020, нали така?

В новата политическа конфигурация проектът „Нафталин” ще е в най-изгодно положение. Пласиран в опразнените от НДСВ територии той ще има отворена врата за коалиция както с кръводарителката БСП, така и с изпитания партньор Доган, но също и с ГЕРБ. При все театралните раздори двете формации разчитат на едрия и среден бизнес, патриотичния патос и популизма. Различават се само по задграничните си покровители.

А какво ще реши конгресът? Ще насрочи ли нов, извънреден? Ще остане ли буден човек в залата, докато говори Станишев? Това са все второстепенни въпроси. Електрическата дъга на родната политика отдавна протича между Първанов и  Борисов и прескача БСП.

Затова и конгресът в събота ще е просто есенно ревю на тъмни костюми.

Смерть есть только один шаг в нашем непрерывном развитии. Таким же шагом было и наше рождение, с той лишь разницей, что рождение есть смерть для одной формы бытия, смерть есть рождение в другую форму бытия.
взято с <a href=http://erokarta.ru/>сайта</a>