Иво Христов
Циклонът „Уикилийкс” и невъзможната истина
Разкритията на сайта изпращат за скраб уютното лицемерие, но политиката понася само умерени дози истина.
На 27 септември 2009г. на аерогарата в Цюрих учтивите швейцарски полицаи арестуват Роман Полански по искане на американското правосъдие. Режисьорът е преследван за изнасилване на малолетна в състояние на наркотично и алкохолно опиянение. Аферата датира от 1978г. Полански е поставен под домашен арест. По ирония на съдбата животът му изведнъж потича досущ според сценария на последния му филм „Писателят-призрак” /The Ghost-Writer/. В него бивш британски премиер с маниерите и усмивката на Тони Блеър е погнат от правосъдието, задето е предал в американски ръце неколцина нарочени за терористи британски мюсюлмани. Той също се крие в луксозна резиденция на Кейп Коуд и пише мемоари с помощта на писател-призрак. В годините преди политкоретното да се възцари във Франция тази професия се наричаше литературен негър.
Полански довършва филма под домашен арест, докато гонителите и поддръжниците му водят патетичен спор. Едните крещят „дръжте педофила”, другите отвръщат „свобода за гения”. В Европа никой не би се нагърбил да адвокатства на педофил, бил той и гений. Тогава откъде се взеха многобройните застъпници? Делото срещу Полански отдавна е приключило с оттегляне на иска от потърпевшата. Но поддръжниците му знаят, че причината за подновения прокурорски натиск над режисьора е тъкмо филмът, в който британският премиер се оказва американски агент. Полански трябва да бъде дискредитиран. Застъпниците му във Франция и Полша са наясно с причината, но не могат да я изрекат, поради игото на политкоректното. Оттам и патетичното пререкание „гений или педофил”.
Припомням казуса Полански, защото същото сполетя и създателя на „Уикилийкс” Джулиан Асандж през август 2010. На 15-ти той обяви предстоящите разкрития на сайта, а на 21-ви вече бе обвинен в изнасилване от прокуратурата в Швеция, където пребивава. Часове по-късно бе оневинен, а преди дни отново обвинен, в самото навечерие на интернет-бомбата.
Изводът? Клеймото на сексуален извратеняк днес е онова, което бяха заклинанията „тунеядец” и „антисъветчик” в годините на соца. Морално-политическа дамга и основание за съдебно преследване.
Докато шедьовърът на Полански се върти из малките зали в Европа, разкритията на „Уикилийкс” отекнаха като експлозия, което не пречи на визираните в тях власти да си правят оглушки. Включително българските, но това не е изненада. Събитието обаче е налице.
За първи път интернет сайт предизвиква глобален политически стрес. В лицето на избраните от „Уикилийкс” партньори / „Ню Йорк Таймс”, „Льо Монд”, „Гардиан”, „Шпигел”, "Русский Репортер"/ сайтът се сдоби със сертификат за качество на информацията и си гарантира достъпа до мислещата аудитория. На партньорите обаче е отредена ролята на рупори. Природата на медиите вече е коренно променена. Медиата вече не е марка и редакция със своя аудитория и тежест. Информацията циркулира подобно на облаците на сателитните снимки и група хакери е в състояние да магнетизира критична маса данни, за да завихри циклон, с който да се съобразяват и най-авторитетните издания. Подозирали ли са някога американските дипломати, че ще „работят” като безплатни репортери на „Уикилийкс”? От вчера е факт.
Разкритията дотук не са шокиращи за политиците, макар да поставят много лидери в ролята на зашлевени джентълмени пред родната им публика. Засега всички, „алфа-кучето”, „голият цар”, „Хитлер” и компания реагират държавнически, макар личната обида да е фактор, който не бива да се пренебрегва.
Разкритията обаче де факто бракуват целия проповеднически лексикон на американската дипломация. Интересът към биометричните данни, кредитните карти и интернет трафика на партньорите някак твърде иронично се съчетава с призивите за „прозрачност без граници”, „отворено общество” и „споделени демократични ценности”. Разбира се, политкоректният речник ще продължи да циркулира още дълго в медиите, но вече като обезценена валута. Постепенно ще се утвърждава нов. Започва битката за овладяване на интелектуалната инициатива.
Най-сетне явлението „Уикилийкс” ни поставя пред философския въпрос доколко днешните общества и държави са способни да понесат разголването, което вече позволяват технологиите с техните промокаеми бази данни, хакери и възможности за глобална огласа.
Същото прави Фейсбук с личността ни. Мнозина разпищолени се опарват от работодатели, съпрузи, приятели, а сетне събират е-бельото си от простора или дори стават интернет-партизани.
„Да бихме знаели какво говорят другите зад гърба ни, на света нямаше да останат и трима приятели. Човешката общност почива на взаимната ни заблуда”. Паскал го е рекъл. Лъжата е един от фундаментите на общността ни. А заблудата има разни имена и кодове: протокол, любезност, благоприличие. В медиите – политкоректност, в междудържавните отношения - дипломация. Една лъжа излиза в пенсия. Време е друга да я смени.
Балканската война (продължение)
ИМА ЛИ „ЧАЛГА” И В ДИПЛОМАЦИЯТА?
А що се отнася до Wikileaks, днес стана ясно, че изнасилванията били... секс без презерватив със сътруднички на сайта в Швеция. С едната се случило даже докато спяла... УжасТ просто... :-)