Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2011 19:33 - "Марк не отменя Маркс" - статия за в-к "Труд"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 4025 Коментари: 1 Гласове:
3



Иво Христов

Марк не отменя Маркс

Фейсбук скоро ще влияе върху изборите, но няма да прекрои партийната система. Поне засега.

Помните прословутия лозунг „кой не скача е червен”. Днес той май звучи така: кой не поства е от ГЕРБ. Времена! Първият се скандираше с подрипване по булевардите. Актуалният е придружен от дискретно потракване на клавиши и дори не изисква да подаваш нос навън. Опозицията от площадна стана електронна. Вълнуваш се от политика, имаш зъб на властта или просто си изкушен да демонстрираш безнаказан бабаитлък, изливаш го в нета. За мнозина най-близката асоциация до кафето вече не е кроасанът, а фейсбук. Признавам, от тях съм. И знам, че когато отворя клюкарника на Зукърбърг, не по-късно от 8.00 ч. ще видя онлайн Асен Генов /politikat.net/, Петко Ковачев от „Зелените”, червеният Александър Симов, синият Тафров, Весела Кулев от далечния Бремен и стотици други. Преди 5 години българският homo politicus се събуждаше с Бареков и Коритаров. Днес сутрешните блокове са само повод за ФБ-раздумки, обогатени с безкрайни препратки към вестници, дефиниции, архиви и гарнирани с доза хумор. Вниманието рикошира от телевизионния екран и се връща към компютъра, за да анализира, иронизира, абсурдизира или просто да разлайва кучетата. Фейсбук се превърна в първичния бульон на гражданската активност.

В САЩ той вече доказа силата си на президентския вот през 2008. До степен че Обама реши да даде старт на кампанията по преизбирането си след броени дни, на 20 април, в седалището на Марк Зукърбърг в Пало Алто, Калифорния, откъдето ще отговаря на въпросите на своите близо 19 милиона приятели. Президентът нарече фейсбук „голям американски успех”. Ще стане ли той и български? Предпоставките са налице: към момента около два от осем милиона българи в страната и зад граница имат свои профили. Социалната мрежа измести сайтовете за запознанства, отчасти иззе хляба на малките обяви, зомбира вестникарските форуми, превърна се в нова агора. Мнозина дръзнаха да провидят във фейсбук термоядрен обществен потенциал под впечатлението от верижните арабски революции, които световната преса тук-там прибързано приписа на социалните мрежи. Повод за това дадоха и протестите на българските автолюбители срещу високите цени на горивата: за пръв път бурята преля от фейсбук-чашата и блокира няколко крастовища. За да оценим реалистично социалната мрежа като политически феномен, си струва да я разгледаме в няколко аспекта.

 

Агората фейсбук

Макар да изобилства от политически групи и каузи, файсбук сега-засега остава неосъзнат залог за партийните централи. Повечето лидери поверяват профилите си на някой сътрудник, който методично отразява дейността им. Неколцина по-млади политици го ползват като разкрасен портрет, който да ги представи пред публиката в желаната от тях светлина. Вигенин ни предлага усърдния си образ, Иво Атанасов го играе пич, Мария Капон атакува с рогата напред, а Николай Младенов нескопосно се пробва в хъшлашкия стил на своя началник. Защо ли му трябваше? Мрежата обаче ще бъде ключовото бойно поле, ако не наесен, то със сигурност на парламентарните избори, когато и да са те. В нея е концентрирана тъкмо онази група избиратели, която интересува политическите централи: негласуващи, разколебани, аполитични. Там е свободомислещата средна класа и практически цялото младо население, армия от абстенционисти.

Знайно е, че ромският вот в огромната си част се купува. Старите бесепари и костовистите от седмия ден не подлежат на агитация. Същото важи и за етновота на ДПС. И за герберската клиентела. Резервът от гласове, податливи на аргументирано въздействие е концентриран в социалната мрежа и въпрос на месеци е партийните щабове да го осъзнаят. Прозорливите ПР-агенции вече знаят, че един любителски клип, качен в You Tube или vbox7 струва малко, разпространява се безплатно и постига ефект по-голям от блудкавите телевизионни клипове, които развалят вечерята на зрителите. Фейсбук е необходимата паяжина, за да може уловената на видео случка да се оплете в коментари, а от борбата да потреперат и най-далечните нишки.

 

Температурата фейсбук

Ако ролята на фейсбук като лаборатория на общественото мнение вече не буди съмнение, то градусът му често е измамен. Естественият филтър на приятелите и съмишленици създава илюзорното усещане, че обществото се тресе от темата, която вълнува групата. Уви, докато не бъде изнесена на улицата или в традиционните медии, тя остава невидима за всички останали, извън посветените. Това е слабостта и коварството на социалната мрежа, която често е отдушник за емоции. Краката, които навремето отвеждаха хората на улични протести тук са качени на велоаргометър,  въртят педалите до скъсване и толкоз.

Има и характерна българска специфика в родната мрежа. Като в познатия виц: съберат ли се 10, заговарят за митинг, станат ли 100 им се привижда партия. Уви, надхвърлят ли 50, възникват фатални междуособици и неизбежният въпрос за лидерството. А с него се проявява и голямата слабост на мрежата:

 

Структурата фейсбук

Тя е хоризонтална, а българите много трудно припознават  и следват естествените авторитети. Националният нагон е да ги одумваме, вулгаризираме и порочим. Без ясна структура и йерархия политическата дейност е немислима. Фейсбук може да изпълни ролята на глашатай и да изведе на улицата маса недоволни, като в случая с протеста срещу цените на горивата, но за устойчиво присъствие на обществената сцена е нужна ясна легитимация, лидерство и структура, което впрочем организаторите на протеста осъзнаха, учредявайки Съюза на интернет-любителите на автомобили (СИЛА). Същото са на път да сторят поддръжниците на Касим Дал. Левите от „Солидарна България” са вече сдружение. Следват проблемите с финансирането и прочее политическа проза.

Затова е наивно да съзираме в мрежата на Марк Зукърбърг алтернатива на покварената политическа система. Фейсбук е инструмент, лаборатория, катализатор, а проблемите са изконните: капитал, труд, цени, институции, пазар, закони.

Каламбурът е по-изкусителен от политкоректността: Марк не отменя Маркс. Нито Хайек.

Поне докато не прекрачим в нетокрацията, а държавите и институциите не отидат за скраб. Въпрос на години.

 





Гласувай:
3



1. анонимен - xUgWVoJnkNM
15.06.2011 01:47
Kudos! What a neat way of thkining about it.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798807
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031