Иво Христов

Планетарният покерджия

 Никита Хрушчов два пъти качва мизата до Апокалипсиса. С усмивка на уста.

Бира и кисели краставички. Това е последната воля на Никита Сергеевич Хрушчов към готвачката му часове преди да се спомине тихо в подмосковската си вила. Душата му отлита навръх апокалиптичната дата 11 септември, но в далечната 1971г. датата все още нищо не значи, затова пък името на Хрушчов за мнозина е синоним на Апокалипсис. Днес малцина помнят планетарния покерджия, макар фамилията му да се споменава в песни на Стинг, Куийн и Скорпиънс. В годините на своята слава /1953-1964/ като "лидер на половината човечество" той е крачеща атракция, която не спира да изумява публиката с екстравагантности. Според руските художници-авангардисти той е неосъзнат пърформанс.

Пидораси!

На 1 декември 1962г. паркетът в изложбената зала на Манежния площад проскърцва под стъпките на десетки партийни величия. Авангардистите дежурят край творбите си с готови пледоарии, в случай, че началството не хареса абстрактните им търсения. Но Хрушчов изкрещява рецензията си още от прага: „Лайна! Пидораси! Не ви ли е срам да излагате такива мацаници!” Сетне издевателски обикаля залата и завързва разговор с „пидорасите”. На едного обяснява, че и магаре би нарисувало нещо подобно с опашката си. Лукаво изслушва обясненията на друг един преди да му предложи: „как ти се вижда две години да сечеш дърва, а?” Накрая стига до скулптора Ернст Неизвестний и простодушно се информира: „Прощавайте, вие случайно да сте пидорас?” Не, отвръща художникът и дори предлага да му докаже мъжествеността си. Хрушчов е впечатлен и му отделя две минути. Накрая отсича: „В този човек има от дявола и от ангела. Дявола ще унищожим, а на ангела ще помогнем”.

Скандалът потапя руския авангард обратно в ъндърграунда, но според критиците тази неосъзната ПР-акция на малограмотния Хрушчов  прочува прокълнатите художници в цял свят. Режисьорът Михаил Ром коментира изцепките на партийния вожд  така: „Беше блестящ другар по чашка. Но след определен момент сякаш спирачките му отказаха и загуби всякакво стеснение, до степен, че стана опасен за човечеството”.

Няма преувеличение. Хуморът на Никита Сергеевич далеч не е за домашна употреба. Наплашените художници се отървават с ругатни, но германският държавен глава отнася по-щекотлив анализ пред микрофоните: „Никога няма да приемем Аденауер като канцлер на ФРГ. Свалете му гащите и по задника му ще се убедите, че Германия е разделена на две, а ако го зърнете отпред, ще ви стане ясно, че никога повече няма да се изправи.”

Селският цар

Когато Хрушчов оглавява СССР, администрацията е потресена. Никита е украински селянин с недовършено средно образование и едва-що умее да пише. Мрази буквите, кара съветниците си да четат на глас документите и пише неграмотни резолюции.  Затова пък е вещ в партийните интриги и опустошителен като кълбовидна мълния. Като млад печели доверието на параноичния Сталин с кървави чистки на враговете на народа. През 1942г. като политкомисар на своя глава хвърля огромни сили в настъпление към Харков преко волята на висшето командване: резултатът е 700 000 убити!

 След смъртта на диктатора той се преобразява в интуитивен либерал. Докато верни нему ченгета прочистват архивите от всякакви следи за злодеянията му, той размахва чужди досиета и стоварва цялата вина за терора върху покойния Сталин. Отваря вратите на лагерите, а изнурените от преживения ужас руснаци с благодарност понасят просташкия му стил. Дори в дизайна си Никита е неподражаем. С широки панталони и препасана рубашка с украински шевици, сако и сламена широкопола шапка той кръстосва царевичните ниви и мечтае да засее всички поля с митичния кукуруз, който вярва, че може да изхрани гладуващата държава. Зер царевица ядат и хората и добитъкът.  Никита е шкембелия, има почти сферичен торс  и по странна хрумка препасва панталоните си не на нивото на екватора, а чак над пъпа, да речем на нивото на тропика на Рака, което допълва комичния му образ. Когато такъв персонаж обявява от трибуната, че комунистическият рай ще настъпи през 1980г., хората го обръщат на виц: „Никита Сергеевич, наистина ли при комунизма ще поръчваме покупките си по телефона? Да, разбира се, но ще ви ги доставят по телевизора”.  

На два пъти обаче комичният Никита Сергеевич зловещо доближава света до Армагедона, а късичките му пръсти шават около ядреното копче.

„Този ме нокаутира”

Това заявява младият президент на САЩ Джон Ф. Кенеди след първата среща с Хрушчов във Виена. Агресивната логорея на емоционалния Никита помита принстънския възпитаник, но истинският им сблъсък е през 1962г. Той влиза в историята като кубинската ракетна криза и изправя света на прага на самоунищожението. Американската авиация засича съветски ядрени ракети на острова на Кастро. Хрушчов отрича, Кенеди заплашва с военен отговор. Когато един американски разузнавателен самолет Ю-2 е свален от съветска ракета, едни тръгват към църквите, други към бункерите. В последния момент Хрушчов склонява да оттегли ракетите си от острова, но срещу ответен жест на Кенеди, който прибира своите ракети от Турция.

Убийственият покер има малоизвестна предистория, която обяснява взаимната отстъпчивост на двамата играчи.

30 октомври 1961

Това е датата, на която планетата Земя едва не погива. В 11.22ч. съветски бомбардировач хвърля ядрена бомба с мощност 58 мегатона над полигона Сухой Нос на арктическия остров Нова земя. Взривът е задействан на четири километра над земната повърхност, а ударната вълна обикаля три пъти земното кълбо. Това е най-могъщият катаклизъм, връхлетявал земята от сбъсъка с астероида, погубил динозаврите. Сеизмографските уреди в цял свят полудяват. Ядрената гъба се издига на 67 км. Някои учени в бункера побеляват при вида на изкуственото сияние от експлозията, което не угасва в продължение на няколко минути. „Помислихме, че може да се сбъдне хипотезата на Нилс Бор и взривът да прерасне в неконтролирана ядрена реакция, която да погълне кислорода и водорода докато превърне планетата в пустош”, спомня си академик Харитон.

В Москва обезумелият Хрушчов ликува. Най-сетне разполага с абсолютен коз в планетарния покер. Един смешен и почти неук украински мужик него ден се взема за Господ.

Никита и Мерилин

В политиката необразованият Хрушчов прилага безотказния принцип на моркова и тоягата. Затваря лагери в Русия, но гради стената в Берлин. Плаши с ракети, които по думите му съветските заводи бълват „като кренвирши”, но пръв от кремълските лидери отскача до САЩ. Десетдневният му задокеански гастрол през 1959г. се родее с турне на рок-звезда. Един от американските репортери го описва така: „Плешив като яйце, малко над метър и петдесет и много дебел. Кръглолиц, с ясни сини очи, трапчинки на бузите и раздалечени предни зъби, той прилича на човек откраднал диня. Когато излезе от самолета и се ръкува с президента Айзенхауер, една жена възкликна „ама че забавен пайтак”. Докато президентът четеше приветствието си, Хрушчов безобразничеше. Махаше с шапката си, намигваше на едно момиченце, театрално поклащаше глава и наблюдаваше кръжаща пеперуда с преднамереното безразличие на стар герой от водевил”.

По улиците кортежа му посрещат хиляди мълчаливи американци, спомня си дъщеря му Рада Хрушчова. За тях той е плашещ клоун, шоумен с ядрено куфарче и лукава усмивка.

Никита окончателно очарова пресата, когато нахилен замеря журналистите с царевични кочани, докато е на посещение в една ферма в Айдахо. За капак пита фермера откъде е родом и пред камерите обяснява с намигване: „За да знам да пожаля родното му място, когато ви почна с ракетите”.

В Холивуд  запознават Никита Сергеевич с Мерилин Монро, която по-сетне си спомня как Хрушчов оценил прелестите й с предизвикателен мъжки поглед, който я подтикнал ни в клин ни в ръкав да изтърси „Съпругът ми, Артър Милър ви поздравява”, за да уточни, че не е сама.

Хрушчов се среща с Франк Синатра, пее Интернационала в Сан Франциско, заклеймява канкана като „буржоазно разгологъзване” и показва на журналистите как се нокаутира гангстер след среща със съмнителните американски синдикални лидери. „Дори монарсите от XV век щяха да завидят на умението му да бъде себе си, с когото и да общуваше”, спомня си нобелистът Сол Белоу.

Човекът с камерата

Но докато за американците Хрушчов е забавен гастрольор, за руснаците той е орисия. Космическият триумф на Гагарин и разрешаването на абортите не могат да изкупят ропота от всекидневния хаос и недоимък. Реформаторският юруш  на селския цар съсипва икономиката. Народът залъгва глада с вицове: Вярва ли Никита в Бог? Разбира се, нали той е въвел Великият пост. Друг виц перифразира Ленин по хрушчовски: формулата на комунизма била съветска власт плюс кукуризация на цялата страна.

 Хрушчов удавя Будапеща в кръв през 1956г., разстрелва стачници в Новочеркаск и подлудява с ругатни дори най-близкото си обкръжение.

През 1964г. е свален с партиен преврат, а името му изчезва от пресата. Селският цар се връща на село. Лови риба. За да не се мори с писане, диктува мемоарите си на магнетофон. Изненадващо се увлича по фотографията и обикаля полята с камера в ръка, а на пейзажите му не се мярва човешка фигура. Снимките навяват самотата, в която самият той доживява дните си.

Когато умира, не друг, а Ернст Неизвестний, същият онзи скулптор-„пидорас” извайва надгробния му паметник от черен и бял мрамор. Нали в Никита също има нещо от дявола и ангела.

Същият този скулптор Ернст Неизвестный е изработил по поръчка на семейство Хрущови надгробният паметник на великия вожд от мрамор в два цвята-бял и черен, като пряка препратка към руския невъздържан характер.От Хрущов руснаците не са случили повече на ръководител и вижте докъде стигнаха-шепа олигарси и куп селяни в галоши!