Джорд Монбиът

Често срещано явление е по време на кризи(например война, тежки икономически или финансови проблеми, революции) интелектуалните среди да насочват вниманието си към различни ценностни системи, общоприети норми, неотговорени морални въпроси с цел да намерят, къде точно е била допусната грешка, какво трябва да се промени и какво трябва да направи човечеството, за да живее по-добре. Примерите от историята са много. Нека си спомним бурните дебати по време на Френската революция и събитията от това време – падането на монархията, терорът, войните, банкрутиралата Директория и накрая Наполеон. Дори и в малко по съвременен аспект – кафенето на журналистите от „Началото на непознатия век”(книга трета от „Повест за живота”) на Константин Паустовски. А днес светът отново се намира в задълбочена криза, започнала по икономически и финансови причини, и достигнала до такъв момент, в който дори и крайъгълните камъни на Западната цивилизация да се поставят под въпрос. Така днес упорито се говори за възраждащ се култ към Маркс, за падението на капитализма, за провалът на свободния пазар и, че всесилната мощ на държавата трябва да бъде възродена(фактически, тя никога не е умирала, за да бъде възраждана, но това си е проблем на етатистката демагогия). Дали обаче това е обосновано? Според мен не, но по-късно ще посоча защо. Ще обърна вниманието ви обаче към една личност, която е предмет статията на господин Монбиът и съответно ще бъде предмет и на моята. Това е Айн Ранд, чието истинско име е Алиса Розенбаум. Родена е през 1905 г. в Санкт Петербург и е аптекарска дъщеря. Емигрира от СССР в САЩ през 1925 г. Айн Ранд е създателка на обективизма, тя издига в култ разума, рационалността и човешките права. Твърде привърженичка на капитализма, тя го обосновава като единствената система, съвместима с рационалната природа на човека и основана на идеята за човешка свобода и индивидуални права. Айн Ранд отхвърля алтруизма и мистицизма като форма на човешко жертвоприношение, която е прави обект на атаките на изключително широк спектър от хора – от екоактивисти до социалисти, фашисти, комунисти и всякакви възможни привърженици на етатизма и интервенционизма. Особено днес, когато нейното философско течение е по-влиятелно от всякога...

 

 Статията на Джордж Монбиът се появи първо в личния сайт на автора, а после в българския сайт Общество. Може да я прочетете на следния линк(http://www.obshtestvo.net/content/view/2426/12/). Авторът й е природозащитник и политически активист от Великобритания, участник в различни акции. През 2010 г. с открито писмо поддържа либералните демократи. След поддържниците на Монбаът срещаме и името на Ноам Чомски, което само по себе си е достатъчно красноречив факт за неговите възгледи. Едва ли бихме могли да очакваме от подобна личност, по-различно отношение към Айн Ранд, от това, което е изказано в статията. Но да се върнем към нея – написана с перо, бълващо отрова, тя сее демагогия и лъжи относно творчеството на Ранд, демонизирайки и я изкарвайки едва ли не в превъплъщение на самия дявол. За да отправя една що-годе обективна критика към статията на Монбиът(въпреки, че с него стоим на почти противоположни позиции на спектъра) ще проследя това, което е написал абзац по абзац и ред по ред, за да отделя най-важните моменти.

 

Айн Ранд

 
Цитат 1: „Твърдението, че това е най-уродливата философия, която е произвел следвоенният свят е напълно справедливо. Егоизмът, според нейните защитници, е добър, алтруизмът е зло, съчувствието и емпатията са ирационални и разрушителни. Бедните заслужват да умрат; богатите заслужават безусловна власт.”

 

 

Вдействителност не може да бъде изказано по-несправедливо твърдение относно философията на Айн Ранд, което може да бъде базирано единствено или на крайна омраза и ненавист към нейното творчеството, или на неговото напълно непознаване(което според мен е по-вероятно). Айн Ранд защитава концепцията, че всяка личност, независимо богата или бедна, е индивид и притежава съответните индивидуални права и трябва да има свободата на работи, да трупа богатства, да се издига. Всичко се осланя на неговите индивидуални способности, тъй като според Ранд в системата на свободен капитализъм умните, рационалните, можещите и знаещите винаки ще са превъзхождат тези, които имат по-малко заложби от тях. Силно препоръчвам да се прочете есето на Айн Ранд „Правата на човека”. А твърдението „бедните заслужават да умрат” може да бъде определено единствено като патент на самия автор – Ранд придава на всяко човешко същество максимална стойност, независимо дали то е бедно или богато.

 

Айн Ранд

Цитат 2: "Ранд идва от богато семейство, което емигрира от Русия в Съединените щати."

 

 

Тук ще кажа направо, че това е изцяло изопачен факт, плод на въобръжението на автора, комуто вероятно много допада риторика от типа, че „работническата класа е най-прогресивната част от човечеството”. Както казах в началото Айн Ранд е дъщеря на аптекар. Той не е нито търговец, нито фабрикант, нито земевладелец, нито представител на някоя от благородническите фамилии, които са формирали богатото съсловия в Царска Русия. Той е апкетар, дребна буржоа или част от „четиридесетрублеви селски интелигенти”(модерен за тогавъшната епоха израз), въпреки че живее в столицата. Опитът на авторът да изкара Айн Ранд някаква тузарска дъщеря, която се е возила в лъскави карети и е яла хайвер от купа е доста непослучлив.

 

Айн Ранд

Цитат 3: „Тя описва бедните и слабите като „боклуци” и „паразити”, и съдира от критики всеки, който иска да им се помага. Извън полицията, съдилищата и военните, не трябва да има никакво държавно управление без социална система, здравеопазване или образование, държавна инфраструктура или транспорт, пожарна команда, каквито и да е регулации или данък общ доход.”

 

 

Интересно, чел съм доста книги от Айн Ранд, но досега подобно описание не съм видял. Вероятно то е поредното нещо, което е плод на развинтената фантазия на автора в отчаяния му опит да демонизира съответната личност. Липсата на нужните аргументи го хвърля в отчаяни стенания и вопли, в които той излива гнева си срещу това, че тя е имала смелостта да напише това, което смята за морално правилно и вярно. Концепцията, която Ранд излага е тази за малкото правителство, чиято основна цел е следната – да пази правата на индивидите и да предпазва собствеността. Това става по три начина: чрез армия, за защита от външна заплаха, чрез полиция за защита от вътрешни заплаха и чрез съдилища за осигуряването на справедливо правораздаване. Освен това Айн Ранд никога не заявява, че е против здравеопазването и образованието като такова(въпреки отчаяното усилия на автора да представи това в такава светлина). Самата държавна намеса не носи нищо съществено и на двете системи. Тя води до непрекъсният растеж на разходите, докато качеството постепенно се срива. Тя превръща хората в прости изпълнители на централни разпоредби. А относно транспорта – Ранд вярва в силата на свободното предприемачество при неговото изграждане и посочва множество примери със строежа на железниците в есето си „Бележки към историята на американското свободно предприемачество”. Например един цитат от книгата на Стюарт Х. Холбрук „История на американстките железници”: „За по-малко от две десетилетия с държавна помощ се изграждат три трансконтинентални железници. И трите завършват в съда по дела за фалит”. Всичко останало може да премине на местно ниво и да е резултат от договореност между гражданите и от техните искания и коопериране с цел общ интерес. А самите регулации са една от основните причини за икономическите невсгоди. Най-яркият пример за това  е България, където нормативната уредба се променя всяка година и дори построяването на една дървена барака се превръща в доста трудно начинение, имайки впредвид всички бюрократични спънки, пред които е изправен съответният човек.

 
Атлас

Цитат 4: „Атлас изправи рамене”, публикуване през 1957, описва, как правителствените намеси осакатяват Съединените щати, а героични милионери се борят срещу нацията от хрантутници.  Милионерите, които тя обрисува като Атлас, който държи на раменете си земята, се изтеглят от бизнеса и в резултат на това нацията се сгромолясва. Тя се спасява чрез дерегулираната алчност и егоизъм на един героичен плутократ – Джон Голт.”

 

 

Нещото, което ме изуми досега, че авторът приема всякакво твърдение на Ранд твърде буквално(а може би и нарочно, за да може да го изопачи, както на него му е удобно). Ранд представя своята визия за човека като такъв, който използва своя разум, рационалност, винаги намира изход, създава блага и прогрес, гради един нов свят. А такова хора има много. Хенри Форд например е един от тях, но вероятно авторът никога не би могъл да обясни на света, защо работникът на Форд е печелил повече и е притежавал повече от средностатистическия стахановец в СССР, тоест в страната, която би трябвало да е рай според автора – там държавата е сложила ръка на всичко, „зловещата алчност” уж трябва да е изкоренена и всичко да бъде от всички и за всички. Но изглежда това не става. Ех, този пуст капиталист Форд. : )))) При условие, че икономическата свобода в щатите е частична, а от „Новия курс” насам – намаляваща с усилена прогресия.

 

С оригиналната корица на книгата "Атлас изправи рамене"

Цитат 5: „Почти една трета от американците, според последно проучване  (Zogby poll, 2010), са чели „Атлас вдигни рамене” и днес от нея се продават стотици хиляди копия годишно."

 

 

Ето тук авторът на статията прибягва до една от най-големите демагогии в съвременна история. Така наречените проучвания на общественото мнение! Общественото мнение си остава фикция, фарс, създадено с цел да убеди хора, чиито виждания са различни, че или има нещо странно в техните виждания, или в самите тях. По този път истината бива подменяна от статистика, принципите – от броя на „за” и „против” и моралът – от редовните проучвания на „общественото” мнение.

 Пол Раян

Цитат 6: „Тя е пътеводната светлина за републиканците в Конгреса. Пол Раян (председател на бюджетната комисия), казва, че заради нея се е захванал с публична дейност.”

 

 

Авторът вижда това в лоша светлина. Аз виждам това в хубава. Крайно време е Републиканската партия да изнамери свой философски критерий и да установи своя норма, вместо да се скита между вижданията на различните лидери. Колкото до Пол Раян – той е човекът, който предложи реален бюджет с цел да се намалят държавните разходи и да се овладее положението с дефицита, който в настоящия момент е над 1 трилион и 300 милиарда щатски долара. А когато Раян зададе въпрос на Тим Гайнтър за плана на демократите и за плана на правителството като цяло получи следния отговор, защо се опитват да отхвърлят неговото предложение: „Ние нямаме конкретен план. Просто не ни харесва вашия.”... А за Съединените щати – те нямат проблем с приходите в бюджета. Те имат проблем с харченето.

  

Айн Ранд на марка

Цитат 7: „Вярвам, че той се прехвърля и от тази страна на Атлантика: кресливите нови изисквания за премахане на допълнитените данъци за най-богатите, или присмехулните блогъри, които пишат за Телеграф и Спектейтър, осмиващи състраданието и атакуващи опитите света да стане по-добро място за живеене.”

 

 

Нямам намерение да се обяснявам надълго и нашироко за данъците. За мен, най-доброто решение е плосък подоходен дакън от 10 процента и премахването на всички останали видове данъчно облагане. И правителство в такъв размер, че да може да се издържа от този данък. Колкото „осмиващате състраданието”. Ако не се лъжа един от последователите на Айн Ранд Глен Бек дава 20 процента от дохода си за благотворителност. А колко дават всякакви зелени и леви типове, които могат само да искат и да призовават, без да вършат нищо? Относно: „атакуващите опитите света да стане по-добро място за живеене”...  Монбиът поддържа идеята за данък върху емисиите и упорито лансира тези на Ал Гор за глобалното затопляне. Шансът данъкът върху емисиите да направи светът по-добро за живеене място е толкова голям, колкото да съживиш умрял човек с аспирин.

 
Корпоративизъм

Цитат 8: „Не е трудно да се разбере защо Ранд се харесва на милиардерите. Тя им предлага нещо, което е жизненоважно за всяко успешно политическо движение: чувството, че са жертви. Ранд им казва, че върху тях паразитират неблагодарните бедняци и ги подтискат неблагодарните и контролиращи правителства.”

 

 

Тук ще бъда особено кратък: ако компании като „Монсанто” или банката „Голдман Закс” тръгнат да адмирират и защитават свободния пазар, би означавало да се самозакритият, защото те без държавна подкрепа са за никъде. Проникнали са на всички етажи на правителството, слагат свои хора в управлението и определят правилата на играта изцяло в свой интерес. Пазарните принципи са напълно унищожени!

 

 
Грийнспан

Цитат 9: „Когато се озовава в управлението, Грийнспан, започва да лобира за философията на своя гуру, като предлага намаляване данъците на богатите и отмяна на законите, контролиращи банките, отказва да регулира хищнически заеми и вторичната търговия, които в крайна сметка нанесоха удар върху икономиката. Повечето от това вече е документирано, но Уайс показва, че в Съединените щати Грийнспан успешно пребоядисва историята. Независимо от дългите години прекарани редом до нея, независимо от предишните признания, че Ранд го е накарала да повярва, че „капитализма не просто е ефективен и практичен, но също така и морален”, той я споменава в мемоарите си само като младежко неблагоразумие, и както изглежда това вече е официалната му версия. Уайс дава силно доказателство, че дори днес Грийнспан остава нейн верен последовател, като прехвърля вината за провала си върху Конгреса.”

 

 

Да, вярно е, че Алан Грийнспан в един определен период от живота си е бил в обкръжението на Айн Ранд. Но този човек предава всичко, което тя отстоява, защото неговият инструмент се явява именно държавната намеса. Използвайки лостовете на Федералния резерв той провежда експанзиниостка монетарна политика, понижава лихвите до изкуствено ниски нива, създава инфлация и раздува последователно два балона, които се пукат един след друг с известен интервал от време. Когато е в обкръжението на Ранд Грийнспан пише есе на име „Златото и икономическата свобода”, където открито защитава златния стандарт. В по-ранни публикации открито критикува Федералният резерв и го обявява за причаната за борсовият крах от 1929 г. и Голямата депресия. Факти, които сочат, се Грийнспан е изоставил това, което е отстоявал, когато се е движил около Айн Ранд. Той стига дори до там, че отрича златото като форма на пари.

 

Цитат 10: „Запленена от нейната философия, новата десница от двете страни на Атлантика продължава да иска оттегляне на държавата, въпреки че останките на тази политика вече се въргалят навсякъде около нас. Бедните стават все по-бедни, а ултра-богатите оцеляват и просперират. Айн Ранд би го одобрила.”

 

 

Не разбирам, които останки се въргалят около нас и от какво. Съществуват ли централните банки? Съществуват. Именно те са политическият инструмент, с който държавата дърпа лостовете на монетарната политика, а оттам и на цялата икономика. Колкото министрества има в САЩ(без да броим безбройните правителствени агенции)? Общо 15. Отделно от тях федералните агенции и комисия са общо 22. Нито една от тях не е била закривана през последните 30 години. Само са се добавили нови. Федералният регистър съдържа 73 000 страници с подробни държавни разпоредби. Тоест с 10 000 страници повече от 1978 г. Отделно от това сборникът с данъчните закони се числи на 67 000 страници. И аз искам да попитам, къде е ненамесата на правителство в цялата тази ситуация след като има комисии, които регулират всеки аспект на човешката дейност – от търговията с деривати до тютюна и алкохола. В историята на САЩ има четири периода, в които държавната власт и правителственото харчене нарастват с особено бързи темпове. Това са Прогресивната ера на Уилсън, Новият курс на Рузвелт и Великото общество на Джонсън. Но, ако първите три са на демократи, четвъртият е на републиканец – Джордж Буш-младши. При него държавните разходи нарастват с над 70 процента и се стимурила развитието на социалната и корпоративната държава, войните и прочие. Та, къде остана държавната НЕнамеса. Нея май я няма...

 

 

 

Ще се върна към това, че Джордж Монбиът е екоактивист. При това от най-противните. Излагайки грешни факти, използвайки демагогия и лъжа, той се възползва от положението, за да прави това, в което е най-добър – да продава своите политически идеи и да постига своите собствени цели, опитвайки се да отблъсне хората от единствената система, която може да осигури истински блага и просперирет – laissez-faire капитализма.  

смята ли да намали военния бюджет на САЩ и оправдана ли е международната агресия ? Иначе то е ясно - и аз съм за по-малко държава,включително и когато държавата служи предимно на международни корпоративни интереси

В момента военният бюджет на САЩ е малко над 694 милиарда долара. Идеята на Раян е всички харчове във военния сектор да бъдат замразени и те да бъдат върнати на нивото от 2008 г. Тоест на около 582 милиарда долара. Относно неговите виждания за външната политика. Като конгресмен той може да гласува за или да отхвърли определени проекти за външната политика. Гласувал е против поддържането на демократичните институции в Пакистан, против помощите за ООН и МВФ. Има интересен момент от времето на Клинтъновото правителство - Раян е гласувал против увеличението на бюджета за военни операции извън страната с 15,2 милиарда долара. Възгледите му за войните и международната политика са доста умерени сравнено с много други републиканци, но Раян например смята, че САЩ трябва да сътрудничат на Индия за ядрената й програма. Не бих го включил и в категорията на хора като Рон Пол за вижданията за външна политика(базираната на неинтервениоцизма и на търговията и дипломацията), а по-скоро към нещо клонящо към нея, но с малко по-прагматичен уклон.

Колкото за самия бюджет. Има моменти, с които съм недоволен вътре, например, че не съкращава военните харчове с достатъчно. Според мен трябва да бъдат орязани минимум 150 милиарда, а не общо 112 милиарда. Но съм съгласен с идеята му за реформа в Медикеър.

Книгата е написана с "перо, бълващо отрова" защото авторът бил казал, че "Твърдението, че това е най-уродливата философия, която е произвел следвоенният свят е напълно справедливо", но пък alexanderherzdorf смята, че авторът "Джордж Монбиът е екоактивист. При това от най-противните. Излагайки грешни факти, използвайки демагогия и лъжа"
Ако се бях заел да критикувам критиката може би щях да започна с това, че е написана с "перо, бълващо отрова", но няма да проявявам излишен патос. Иначе репликите по цитатите са логични.

Просто не можах да се сдържа на места. :)))
Иначе благодаря!

Това по принцип е добре,но политиката така или иначе е едно лицемерно занимание,което ни позволява да подкрепяме нечия ядрена програма,а друга да отхвърляме.Това винаги изглежда странно и буди и ще буди въпроси

Чудесна статия! Много ми хареса начина на представяне на нещата, не е натрапчиво-настоятелен...