Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2012 16:56 - "Служа на НРБ!" или разрешете да доложа лична анекдотика за едно място, което вече не съществува!
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 13129 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 06.05.2015 10:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Служа на Народна Република България!

От Иво Христов

Разрешете да доложа лична анекдотика за едно място, което вече не съществува.

 

Четири войни, без да броим студената. Това е българският жребий за ХХ век. В семейните албуми всеки има някой дядо с униформа. Понякога това е единствената снимка. За селяните казармата в началото на века била първи досег с чаршафите. И с фотографите, разбира се. В оръфания кожен класьор вкъщи дядо ми е запасняк от 1924г. Родил се с няколко месеца щастливо закъснение, за да избегне Първата световна. За втората бил вече възрастен. Между двете бил вечен запасняк. Времена. Баща ми също фигурира в униформи с разнообразни пагони. Затова въпросът да скатая ли казармата не стоеше.

Отидох отзори да ме острижат нула номер в кварталната бръснарница и потеглих с влака за Плевен. Христов-старши реши да ме изпроводи. По пътя до Школата за запасни офицери не обменихме нито дума. Явно пазеше военната тайна. По влаковата уредба, не щеш ли, звучеше тегавото парче на Status Quo You’re in the Army Now”.

Там ни чакаше оркестър и под звуци на военен марш трихилядното стадо от цивилки, набор 1970, с измъчени усмивки се затътри към портала. Отвъд попаднахме в друг свят. Офъкани момчета в безформени червени анцузи скубеха трева и събираха фасове по плаца. „Пичове, не знаете какво ви чака”, подшушна някой. Не излъга.

Една година марш-наскоци, от които по униформата ни избиваха солени петна, стрелби и тракане със зъби в пронизваните от вятъра каросерии на дизелите „Прага”. Върнах се в България дни преди казармата, та бях достатъчно наивен още втория ден да спечеля някакъв крос за време. „Здраво момче, ще носи картечницата”, заключи ротният. Цяла година я влачих през заснежените зимни лозя, през локвите на Венеца и дори през р.Вит, където едва не я изгубих във водата. Зимата шинелите подгизваха като гъби, лятото излязохме на палатки. След седмица ни заведоха на полева баня, разпъната край езеро, между брезентови паравани. По някое време над главите ни потече вода с мирис на тор. Стадо крави бе нагазило езерото до каптажната тръба.

На тържествения парад по производството другарят школник пред мен така изметна калашника си „за почест”, че острието на ножа му сряза крайчеца на ухото ми и до края на церемониала придавах кървава автентичност на униформеното зрелище.

Оттам с мешката -  и по назначение. Попаднах в рая. Малко морско поделение, навръх горист хълм край южния бряг. Единствен софиянец сред бургазлии. При това кандидат-офицер. Зле видян. Бях началник на караула, когато един млад матрос внесе контрабандна туба ракия. Двоен дистилат. Пих самоотвержено. Пред очите ми караулните взеха да се множат и размиват. Не щеш ли привечер от града позвъни началник-щаба със странната молба да видим няма ли НЛО над южната граница! Дали и той бе на градус не стана ясно, но вместо уставното „слушам” езикът ми смутолеви само „ок”, след което паднах гърбом, като по чудо върху някакво легло. Събудих се в парадна, морска униформа с изопнати крака в лъщящи кубинки. Дори с фуражка на главата! Нямаше да се учудя, ако бях умрял, знаех причината, но не разбирах защо тези почести. „Униформата ти е изпрана, донесох чая”, усмихна се караулният Бенджи. НЛО не бе видял, затова пък аз вече не бях неидентифициран обект за бургазлиите. Те имат вградена спиртомерна система за разпознаване „свой-чужд”.

 

Бяхме всичко 30-тина човека, но все чешити. Като заклетият фен на Iron Maiden, който написа името на групата с дискретен шрифт на униформата. Старшината кипна и разкъса дрехата му пред строя. Вместо уплах, се дочу кискане. На белите редове на матроската му фланелка се кипреше същият надпис. Старшината съдра и нея...Точно колкото да лъсне татуировката... Iron Maiden!!!

 В казармата не липсваха и героични епизоди. Когато пиенето свършеше, което беше рядкост, спретвахме експедиция до близкото Бродилово. В онези години то беше полупусто село с двадесетина къщи. Веднъж потеглихме с Пайтака през странджанските сокаци. Една изкусителна просека в гъсталака ни се видя като покана за приятна разходка. След километър бодри подскоци попаднахме на ръждясала табела „Внимание, минно поле!”. Хм, смълчахме се. Бродиловското вино май щеше да е за помен. Измъкнахме се с ефирни балетни стъпчици, на които би завидяла и Плисецкая.

На 18-20 Дяволът не изглежда страшен. Не се уплашихме, когато повишиха бойната готовност и офицерите взеха да нощуват в казармата. В горещото лято на 1989г. отношенията между България и Турция бяха почти предвоенни. От хълма ясно се виждаха палатките на аскера на няколко километра зад р. Резовска. Случи се обаче объркване в ПВО-системата, която веднъж фиксира десетки турски самолети във въздуха. Тревога! Пред набързо строените редици командърът разпечата секретния боен разчет за действие в случай на война и разпредели позициите. Двамина отидоха да рият окопи на подстъпите към поделението. Останалите товареха техниката за евакуация. На мен бе отредено да се кача на асфалтовия покрив с ПВО-ракета на рамо и да бдя за опасност от въздуха. Камионите се изнизаха, а аз отвисях десетина часа в неправдоподобна жега върху размекнатия асфалт. Най-подир недоразумението се разсея и хората се завърнаха. Оказа се, че много от камионите аварирали по пътя поради източено гориво. Когато най-накрая Горбачов подкрепи Живков в противостоенето с Анкара, тревогата падна, а офицерите от радост взеха да гърмят хайдушки във въздуха.

По същото време на изненадваща инспекция в поделението долетя армейски генерал Добри Джуров. Причини небивал стрес. Още бяхме под впечатлението от тревогата, когато в ранни зори, докато спях в караулното, се чу оглушителен шум от хеликоптер. Уви, машината кацна на полянка зад ред дървета и от прозореца не беше ясно наша ли е чужда ли, но от перките се разхвърчаха ситни камъчета, които разбиха стъклата досущ коршуми. Командвах „За бой” и заедно с трима караулни се хвърлихме на земята пред бараката. Бях грабнал автомата, но бях забравил пълнителя. Другите бяха боси. Когато зърнах звездата на хеликоптера, сърцето ми направи обратно салто. Дори появата на военния министър не успя да ми вземе акъла.

Напрежението продължи чак до лятото на 90-та. Постовете бяха усилени. Случи се швейковска история. В горещо пладне от гората се появи съмнителен чешки турист с фотоапарат и скицник в ръка. Поделението бе скрито зад много огради, а още от далечните подстъпи табели предупреждаваха, че се стреля без предупреждение...Включително на чешки. Не щеш ли, странният чех бе преминал през всички тях и бе налетял на караулния. Той повика по радиостанцията началник-караула, когото след кратко издирване откриха в някакъв храсталак с приятелката му. Най-сетне повикаха и мен, докато вяло мятах някаква топка под баскетболния кош. Навлякох униформа, взех автомат. Когато отидохме да приберем арестанта, завалията пребледня при вида на неколцина въоръжени с калашници моряци. Очевидно бе прочел табелите по-долу. Опитах се да го разпитам на руски, но той си бе глътнал езика. В безлюдната гора под дулото на караулния злощастният чех очакваше съдбата си. Сетне изведнъж се изцъкли и преди да разберем причината рухна в несвяст. Това, което бе видял зад гърба ни го бе довършило. Двамина от нашите крачеха към нас нарамили кирка и лопата. Просто се връщаха от бригада, но нямахме време да му го обясним.

Героите от швейковската случка, „за безупречно носене на службата” бяха възнаградени с малки отпуски.

Уволнението наближаваше, а светът отвън се променяше, без ние да усетим кой знае какво. Стената падна, а по радиоточката течаха дебати от Великото народно събрание. Убивахме времето кой както можеше. С приятеля ми Майкъл /Мишо, разбира се/ бягахме по 8 км крут наклон на ден. Вдигахме тежести до изнемога. Понякога имах чувството, че е способен да метне Земята на гръб и да я понесе. Нощем слушахме музикално радио на УКВ вълни от Турция. Често се качвахме на една скала и гледахме главозамайващата панорама към границата. Крояхме ексцентрични планове за „цивилизацията”.

В онова последно лято режимът бе рухнал, но стражевите му кучета още лаеха и хапеха. Политическият офицер водеше пуническа война с безобидното турско радио, забранено за слушане. Веднъж допушвахме цигари с Перкинса, квазидвойник на Мистър Бийн и караулен него ден. Стояхме пред прозореца на стаята ми, откъдето се носеше Фил Колинс. Изневиделица се яви майорът-натегач и триумфално рече: „Излових ви!”

Перкинса се оттегли по маршрута си, а аз и двамата ми състайници останахме в плен на началника. Течеше последният припев от песента на Фил Колинс и майорът раздаваше арести, в очакване от радиото да прозвучи турска реч. Пробвах да го убедя, че това е БНР, но не хвана декиш. Секунда преди края музиката секна. Угасна и лампата. Майорът постоя десетина минути, сетне изпсува и си тръгна.

След минута в тъмното се материализира Перкинса и с невъзможния бургаски диалект разсея мистерията: „Ами дръпнах шалтера, пишлемета! Видях го, че влиза и си викам: няма как, ако ще Турция да ни удари, вас ще ви спася!” Такъв миг изкупва всичката досада на казармата.

Днес нея отдавна я няма. Дори спомените вече не са сюжет за маса. Перкинса играе Мистър Бийн в някакво казино в Лас Вегас. Майкъл продължава да тътрузи земното кълбо на чутовната си гърбина, но откъм британския остров. Пайтака е корабен агент в порт Бургас. Бенджи май е моряк под малтийски флаг. Отдавна се загубихме.  

На уволнението традицията изискваше младите войници да застанат с гръб към шосето и да метнат през глава чантите на старите. Колкото по-далеч, толкоз повече късмет вещаеше ритуалът. Моят сак попадна у могъщия матрос Къртев. Момчето не се скъпеше и заметна чантата далеч. Много далеч. В пропастта край шосето.

Благодаря ти, Къртев!

Беше септември 1990г. Началото на прехода.




Тагове:   армия,   казарма,   соц,   НРБ,   ШЗО,


Гласувай:
12



1. maxilian - Ние се клехме в Република България
29.08.2012 18:09
Но ето едно видео от вчера, което изглежда подходящо за настроението -- http://www.euronews.com/nocomment/2012/08/28/a-haka-to-tribute/
цитирай
2. анонимен - Служил си на Папия, сега ако отидеш ...
30.08.2012 13:35
Служил си на Папия ,сега ако отидеш да видиш какво е там ,ще ти се дореве
Всичко е леш и разруха .
А относно армията ,мразех я през 2 те години които ми отне и страшно съцжалявам ,че днешните ,,бебета“ не служат .
Бях ,,фазан“ кашик в Черния полк .
Това беше АД
цитирай
3. socialismus - Да, деморализацията беше във всички области
30.08.2012 19:15
цитирай
4. анонимен - Х
30.08.2012 20:14
в разцвета си казармата наистина е била ускорен вариант на живота-от новобранка до старо куче, като “пленената аудитория“ е поставена в досег с най-причудливите форми на човешката флора и фауна. все пак добре, че я махнаха дори и в съкратената форма от 9 месеца- след поредната простотия “колегите“ в Плевен казваха-
“ей, вие на казарма го обърнахте“
цитирай
5. pach - Смях се на глас докато четох...
18.10.2012 15:07
...и саге като се сетя ....Ми точно така беше. Тук там ни скъсваха и задника от учения и занятия, ама точно за това станахме и хора.
Трябваше да си остане една година служба, но със старата дисциплина...а простотийте и сега стават, ама като я няма казармата, не са така весели.
А това с Iron Maiden, ме разби!!!!!!!!!!!
Какви времена бяха, въпреки и ...заради комунистите!
А сега (може би пак заради някои) какви л***а станаха!?!!
Все по често се "хващам", че говора като нашите родители -"Вие младите, нищо не знаете и сте пълни тъпаци!"......само че сега си е самата истина+чалга...а ние се оказа че знаем дооооста повече от колкото смятаха по-големите от нас.
Поздравления за хубавия разказ!
цитирай
6. aip55 - Беше неприятно , но
20.11.2012 01:38
Пък излезнахме калени мъже , готови за борба с живота . Най - лошото беше , че ни загубиха две годинки от най - активния и хубав живот. Това за Iron Maiden малко си го преувеличил . Никой не ни закачаше да слушаме Чикаго,Пърпъл ,битълсите и т.н..... А , сегашните младежи за мене са чамови вейки -неподготвени за сериозните предизвикателства на живота . Ако има нещо което да ми липсва от казармата - това е боба (стар фасул) .Много вкусно го готвеха . Дива и глупава романтика си беше.......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1799508
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031