Защо Слави спечели без да води кампания?    Тридесет години сме свидетели на всенародно  надлъгване. В него участва огромна част от българите, не само политиците и журналистите. Един удря в кантара, друг превърта таксометъра, трети надписва клинични пътеки, четвърти поднася кафе втора цедка. Някой си купува, друг продава диплома. Журналисти мисирстват, социолози диплят стъкмистика.  В резултат се е установила презумпция за измама. Нашенецът приема по подразбиране, че другият го мами, до доказване на противното. И не без известно основание.  Обича да сочи с пръст виновните, скрит в анонимната маса на народа, но никога не се покайва за своите грешки.  А нали все пак някой гласува, търпи, мълчи, чете жълтини, аплодира тъпотии,  паркира напреки, тихо завижда на ближния и се страхува от “комунистите”?!  Когато му го напомнят, пак се крие зад “народа” и вопие срещу онзи, който му разваля рахатлъка с приказки за някаква си лична отговорност.  Този свят във фотографски негатив, в който черното е бяло, а бялото - черно, в който “лъжата вредом всеки почита”, а “свестните считат за луди”, е наше всенародно творение. Борисов е негов върховен жрец.  Затова големият печеливш от изборите е ИТД, партия, която НЕ води кампания. Парадоксално, но в очите на вечно лъганите този, който си трае, звучи по-достоверно от онзи, който го увещава с аргументи, цифри и програми. Презумпцията за измама приравнява убеждаването до обикновено баламосване. А най-мразим да ни вземат за балами! Думите отдавна са валута без покритие. Затова и разумният диалог се е разпаднал.    Това е абсурдно, ще ни струва още време, разхитени пари и разочарования, но това е цената на криворазбрания тарикатлък.