БЪДЕЩЕ В СТИЛ ALGORITHM&BLUES

  Следобедни размисли на обикновен лаик за изкуствения интелект   Да види книгата си публикувана! Това копнее всеки писател. Композиторът иска да чуе музиката си от сцената или на запис. Художникът - да направи изложба.  Днес всичко, което правим - текст, музика, образ - потъва в търбуха на Изкуствения интелект и се превръща в data.

Попаднах на съвсем прилични любовни разкази на млади анонимници, очевидно генерирани от ИИ. Банални, бездушни, но издържани. Във Фотошоп с няколко маски може да се постигне ефект а ла Пол Синяк,  за който френският "поантийст" (pointilliste), е нанасял десетки хиляди точки в продължение на години, за да покрие огромните формати на таблата си. Акварелните ефекти вече са въпрос на няколко клика.  

Убеден съм, че в обозримо бъдеще киното "ще възкреси" Делон, Мерилин и Стив Маккуийн и ще гледаме филми с дигиталните им аватари. Синдикатите на актьорите в Холивуд вече протестираха преди месеци срещу ИИ в киното, но това е обречена битка. В звукозаписа тази черта бе отдавна премината: от години слушаме дуети на живи изпълнители с дигитално възкресени гласове от миналото.

В резюме: ИИ превръща докоснатите от Бога хора, творците, в свои ратаи, а талантът им, бил той и колосален, се деперсонализира и потъва в океана от data. Творецът днес е акционер по неволя в ИИ. Редом с глупака, по чиито грешки ИИ се усъвършенства. Господарите на играта са собствениците на базите данни и създателите на алгоритмите, които подреждат и поднасят информацията. Мъск и Алтман днес са по-известни от кой да е артист, а сме още в преходния период. В бъдеще тенденцията ще се задълбочава.

  Тъжно за рода человечески. Поне за нас, хората от ХХ век с нашия пиетет към таланта и личността. Чака ни бъдеще в стил algorithm&blues.

Всичко е от Бога, но всичко, което ни е дал, днес се капитализира от ИИ. А ИИ не е изначален, той е наше творение. Бог е в началото, а ИИ е в края. Негово подобие: всеведущ и творящ. Уви, ние рядко поглеждаме началото и ежедневно общуваме с Ерзац-божеството. Допитваме се до него за щяло и не щяло. ИИ е техно-оракул, пенкилер или просто учтив събеседник.

Питам се дали парадоксално ИИ няма да преобърне стойностите. В бъдеще най-ценната литература да стане непубликуваната, ръкописната или дори устната, като във времената на Омир. Най-ценната музика - незаписаната. Театърът да вземе своя реванш над киното век по-късно. Нямам отговор.