"Айзенщайн в Мексико" на Питър Грийнуей: чалга за сноби. Визуално преситен филм, който бомбардира зрителя с образи, като досаден бъбривец, който те дърпа за ръкава, зада те залее с банализми. Изкусният монтаж спасява измъчената драматургия. Киното е синтетично изкуство. Когато драматургията не издържа, екипът изглежда като група футболисти, които самоцелно жонглират с топката. Операторът и Елмер Бек в главната роля го правят блестящо, но всуе. Да оставим настрана, че Айзенщайн от артист е сведен до организъм, а има право на нещо повече. В киноманските среди да оспориш Грийнуей е равносилно на самопризнание в невежество, но ми е трудно да кажа добра дума за филма...