Сбогом на Милан Кундера. Всички обобщения са грешни, разбира се, но за мен той беше последният достигнат рубеж в развитието на романа, след което самият жанр загуби амбиция, форма, енергия. Затъна в невзрачност, комерсиалност и безцелни експерименти.  Времето сбъдна пророчествата на Кундера. Кичът от “Непосилната лекота на битието” се оказа всеяден. Новите версии на историята, културата и медиите са негова рожба. Кухият глобиш, на който общуваме също.  Мизантропският поглед на Кундера е непризнатото кредо на съвременността: в пиара, в рекламата, в неолибералния аморализъм на пазара.    Типът масов човек днес е по Кундера: къс месо с инстинкти, измъчван от обреченост, лишен от кауза и неспособен на възвишеност.  Мир на душата му!  Десетина приятели прочетоха моя екземпляр от  “Непосилната лекота” през 90-те. Имам го още, смачкан и подчертаван от всички читатели. Това е най-изстрадалата книга в библиотеката. 🙂 Сигурен съм, че е белязала всички.