Милиарди от диктатурата на пролетариата

 

Баща му го кръщава Армънд Хамър в духа на комунистическата символика. Arm and hammer на английски е „ръка и чук”. Джулиус Хамър е руски евреин и основава комунистическата партия на САЩ. Другарува с Троцки. От сина си очаква да осребри тази инвестиция в политиката. Армънд ще надмине най-смелите му очаквания.

През 1921 в Русия върлува тиф. Народът гладува. Предприемачите бягат презглава от комисарите-ескпроприатори, когато в Москва пристига 23-годишният Армънд с препоръка от баща си: да прави бизнес с болшевиките. Как младежът прониква в Кремъл остава загадка, но на 10 ноември дръзкият американец е приет лично от Ленин. Беседата им трае цели четири часа. Историята никога не научава кое е накарало вожда на революцията да отдели подобно внимание на голобрадия Армънд. Да, болшевиките са в икономическа блокада и търсят бизнесмени-куражлии, с които да осъществят търговски пробиви, но нима Хамър е човекът? Някои подозират, че е сработила препоръката на Яков Свердлов, съратник на Ленин, чийто брат е банкер на „Уолстрийт” и познат на стария Хамър. Тъй или иначе в този ден Армънд получава немислимото: Ленин го одобрява за официален представител на ВСИЧКИ американски компании в Съветска Русия! Връчва му и безценно препоръчително писмо със своя подпис, който в годините на комунизма тежи повече от благословията на Всевишния.

Американският бизнес е в шок от монополното положение на Хамър. В Ню Йорк пристига пратеник на болшевиките, за да изглади недоразумението. Обещава да застъпничи пред Ленин да оттегли пълномощното. Преди да отпътува за Москва пратеникът изчезва, а скоро в най-добрите гангстерски традиции го намират на дъното на река Хъдзън. Американският бизнес се примирява и търговията на Хамър потръгва. Зърно за гладуваща Русия,  срещу хайвер за благоденстваща Америка: Армънд прибира комисионни от търговските потоци в двете посоки. Организира производството на милиони моливи за кампанията по ограмотяването. Мрежата от търговски кантори на фирмата му в Лондон, Берлин, Ню Йорк и Прибалтика служи да финансирането на световната революция.

В парцаливите години на военния комунизъм контето Армънд се разхожда с ушанка от норки и две кучета, кралски пудел и чао-чао, по Червения площад. Докато плебсът се гъчка в комунални квартири, Хамър се шири в огромна резиденция, осигурена му лично от Троцки. В края на 20-те аферистът нанася нов удар: получава правото да експортира произведения на изкуството от бездънните руски съкровищници. „Омразното наследство на царизма” от болшевишката пропаганда в Америка носи цяло състояние. Революцията няма вкус към прекрасното, но се нуждае от финанси и Хамър й ги осигурява. Каква част от цената запазва за себе си остава неясно, но плячкосването на музеи и частни колекции достига такива мащаби, че Армънд организира пътуващ базар из големите американски градове. Продава икони, сервизи, платна и яйца на Фаберже. НКВД дори му връчва личното клеймо на майстора. Оттогава до днес из света циркулират немалко ментета с печата на великия Карл Фаберже, бижутера на руския царски двор.

При Сталин Хамър е принуден да офейка от СССР. Диктаторът не може да му прости близостта с ненавистния нему Троцки. Ненаситният Армънд обаче не си губи времето. Зарязва руската си съпруга, харизва й сина си. Жени се втори път за богатата Анджела Зевели, която го въвежда в обкръжението на президента Рузвелт. Захваща се с производство на уиски в САЩ и получава ексклузивно право да доставя алкохол на армията.  

Този брак обаче също се оказва до време. Третата съпруга на Хамър е грозноватата Френсис Барет, дъщеря на тексаски милионери. Със зестрата й Армънд придобива нефтодобивната компания „Оксидентъл петролеум”.

Новата му цел е Либия. Ползва безотказното си ноу-хау за омайване на партньорите: подкуп от 3 милиона долара за човек от кралския двор и прелъстителна беседа с монарха Идрис. Последният му дава внушителна концесия върху петролните полета в Сахара.

През март 1953 умира Сталин. С него свършва и дългогодишната немилост на Хамър в Москва. Приемникът Никита Хрушчов е съблазнен с луксозна ловна пушка, подарена му от милиардера по време на визитата на съветския лидер в САЩ. Армънд бързо съживява връзките с оцелелите след сталинизма партньори от 20-те години.

През 1969 полковник Муамар Кадафи извършва преврат и Либия от кралство се превръща в социалистическа джамахирия. Национализацията е въпрос на месеци, но Армънд бяга пред вятъра. Решава сам да подари 51% от концесията си на либийската държава, с което предизвиква ръст на световните цени на нефта, стресирани от нестабилността. При така създалата се благоприятна конюнктура Хамър подхваща продажбата на руски нефт на Запад. Милионерът става милиардер.

Армънд спечелва и благословията на простодушния Брежнев, очарован от подарения му Ролс-Ройс, един от петте най-луксозни екземпляра по онова време. След всяка среща с Хамър асистентите на генсека ядно си подмятат: „тоя лисугер пак преметна стареца”.

През 1980 безскрупулният аферист влиза официално в съветската митология чрез пиесата на Михаил Шатров „Така ще победим”, която пресъздава знаменитата среща на Хамър с Ленин. Драматургът Шатров свидетелства как на премиерата склерозиралият Брежнев бил смаян от появата на сценичния Хамър: „Не знаех, че е в Москва. Защо не ми се е обадил”, недоумявал генсекът. Армънд е живата история.

При Горбачов американецът намира пътека към новия лидер като дарител за пострадалите от Чернобил. Представя като свои средства парите от американските благотворителни организации, които носи в Москва. Срещата с последния съветски лидер е белязана от остър трагикомизъм. На крачки от Горбачов съпругата му стъпва накриво и пада на кремълския паркет, но Армънд бърза към протегнатата десница на Михаил Сергеевич и зарязва дамата си на земята.

В последните си години Хамър е приятел на британския кралски двор, президентите Никсън, Рейгън и Буш-старши. Франк Синатра му посвещава "Mr. Wonderful". Но пред прага на отвъдното други мисли налягат милиардера. В заника на греховния си живот Армънд се гласи да встъпи в юдаизма. Уви, съдбата решава друго. Хамър угасва на 10 декември 1990, в навечерието на церемонията. Въпреки това обрядът бармицва се състои посмъртно, а в ролята на Арманд е надлежно гримиран актьор. Завещанието смайва всички близки, на които покойникът завещава оскъдни суми. Хамър се оказва разорен от дългове.

Гениалният аферист е изпроводен в последния си път от тесен кръг сътрудници.       

 

Поредното доказателство за тясната връзка между ЕВРЕИ и КОМУНЯГИ :)

Интересно

Жалко за читателя, видял в тази история само етикета евреин. Разбира се, всеки има право на мнение... Не бих обръщала внимание, но в този блог е странно да се пише шаблонно...
Поздрави

dosta "julta" statia za nivoto na avtora. Problemi?

Персонажът е в жълтата гама, макар и да претендира, че е червен.:)

Тази кратка статия ми се струва силно поучителна. Особено за младите - помага за спестяване на разбити илюзии в бъдеще. Статията е оценена като "жълта" и "шаблонна" по-горе. Лично аз предпочитам простата и неманипулирана истина. Изглежда никой не оспорва фактите... и в подобен случай се предпочитат манипулативни оценки. За отклоняване на вниманието, разбира се.

"Шаблонно" е оценка за коментара, съжалявам за грешното впечатление

Прочетох доста от нещата тук.
Имаш хубав стил, явно умееш да пишеш!