Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2010 18:48 - "10-ти ноември и поколението-дезертьор" - статия за в-к "Сега"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 6607 Коментари: 12 Гласове:
12

Последна промяна: 20.04.2011 06:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иво Христов

10-ти ноември и поколението-дезертьор

Генерацията на 40-годишните загърби мисията си, избра да се спасява поединично, а днес се утешава с вицове.

Един лепкав виц ме преследва от месеци. Чували сте го: с него напоследък приключва всяко подобие на разговор. От днешния хал на България имало само два изхода: терминал 1 и терминал 2. Вицът се роди сега, защото отскоро имаме летище с два терминала. Можеше да се пръкне и преди 20 години. Че и преди това. Светът се отваря, разрастват се комуникациите, множат се терминалите, пътищата, изходите, а с тях и възможностите за ирония с една константа: усещането за безизходица. То е част от националната идентичност. Разбира се, българите са разнолики, но българската общност е примирена с орисията си. Ако американците приветстват химна с ръка на сърцето, нашият би трябвало да се изпълнява с ръце на кръста и стойка „свободно” на краката. По маниера на футболистите ни, които спонтанно заемат позата след получен гол.

Преди 21 години датата 10-ти ноември сякаш стисна за гърлото задремалия поток от делници-празници на късния соц и времето започна да тече като през пясъчен часовник. Едни се процедиха през теснината и се озоваха отдолу, с различен късмет, но в ново пространство.  Погледнат ли назад, те виждат теснина. Други се задръстиха в гърловината и още чакат реда си да преминат надолу. Погледнат ли назад те виждат пространство от спомени, а бъдещето им изглежда задънено в теснината. В различната участ на преживелите промяната съдбата играе по-голяма роля от личните им усилия. Народът ни, както стана дума, е повече зрител, отколкото актьор на историята си и на 10-ти ноември една външна ръка напъти неколцина местни велможи да обърнат пясъчния часовник.

Споменах съдбата. За личните усилия оставям да говорят онези, които се имат за „успели”. Разбирането за успех е различно за православния, бизнесмена, парвенюто, за емигранта по неволя и емигранта по избор. Срещат се и богоугодливи /не богоугодни/ парвенюта, и емигранти, които представят неволята си за избор, но те са тема за ненаписания още роман на прехода. Думата ми тук е за възрастта, която беше част от началния капитал на промените. Старостта беше пасив, зрелостта – относително предимство, а младостта /да си около 20 към въпросната дата/ се оказа особено тежка екзистенциална драма. Тъкмо това поколение, днес около 40, най-често разказва вица с двата терминала.

Разбира се, партийността, причастността към службите и прочее дадености бяха общият знаменател на успеха, отвъд всички други особености. Но и това не ни е темата.

Позабравеният днес Ортега и Гасет твърди, че в историята се редуват времена на старци и младежки времена. При първите цари стабилност, а младите охотно пристават на наследените порядки и се подчиняват на старите, вписват се в тяхната идейна схема. При младежките времена, се случват революции, йерархиите се пренареждат, променят се конституции, утвърждава се нова естетика в изкуството, пренаписват се научните теории. Философът излага тезата си в „Темата на нашето време” през 1923г. Тогава той е точно на 40, а постколониална Испания е депресивно общество, което търси себе си и трупа неудовлетвореност. Тя ще експлодира по време на гражданската война 1936-1939г.

Според великия испанец във всяко поколение има непримирими противници, но отвъд отликите, наблюдателното око долавя един воден знак, някаква обща дилема, която терзае всички връстници, независимо от различията. За българското поколение с двата терминала, тази дилема беше и си остава емиграцията. Зад граница са вече над милион, предимно връстници. Други стягат багажи.

Оттам и нашенският парадокс: в младежки времена, каквито без съмнение бяха турболентните години на прехода, вместо „съзидателна войнственост” младите, доколкото останаха, се вписаха в старите схеми. 40-годишните до днес водят дебата комунизъм-антикомунизъм, предимно на маса, а когато се домогваха до властта /Станишев/, приемаха ролята на регенерираща козметика за сбръчканото лице на статуквото. Пак те придадоха плът на вулгарното подсъзнание, което слушаше скришом сръбско по кухните в годините на Живков, и го разгърнаха до чалга-идеология.

Поколение, което изневерява на призванието си да моделира обществото според своите ценности Ортега и Гасет удостоява с присъдата „поколение-дезертьор”. „Дезертирането” бива разнообразно: емиграция, безмълвна асоциалност, конформизъм в рамките на наследените порядки. Да речем поколението с двата терминала приветства демокрацията, но рядко гласува, камо ли да протестира. Според Ортега и Гасет „това дезертиране не остава безнаказано. „Престъпното” поколение се влачи през съществуването си вечно несъгласно със самото себе си. Животът му е провал”. За да не възпаляваме егото на успелите, се налага да уточним: вътре в този „провал” има хиляди индивидуални триумфи, истински и илюзорни, но като поколение то не оставя свой исторически жалон. И още нещо: дезертирането не бива да се приема като обвинение, всеки има своите мотиви за пасивност, но отсъствието в едно противоборство е безспорен и очевиден факт.

Наборът на 40-годишните избра спасяването поединично. Мнозина скочиха от кораба „България”, някои доплуваха до спасителни брегове, други се издавиха. А тези, които останаха, приличат на ватерполисти, които с ръце и крака се борят за топката в басейна на лайнера, но индивидуалните им усилия никак не влияят на курса на кораба. А вече не е ясно ще имат ли сила и воля за нещо повече.

Изходите от моралните дилеми винаги са поне два. От естетическите са безброй. Но когато се правиш, че не ги забелязваш, скоро ти остава само утехата на вицовете.



Тагове:   ортега и гасет,


Гласувай:
12
0



1. tarseshtia - Лепкави са и думите ти!
09.11.2010 19:28
Увъртания...
цитирай
2. liliyanaandreeva - Точна характеристика на живота в последните 20 години.
09.11.2010 19:34
Аз съм от тези,които тогава бяха на 40, а сега съм на 60.
Та двата терминала са : 1 - утопия - градът на щастието и 2 - антиутопия - много са вариантите за погибел(когато колата се обърне,всички пътища водят до ромската махала на мизерията и безнадеждността).
За първия - имам реален модел и план, но бил неосъществима утопия(вижте постингите ми).
За втория - екшън,трилър и грусел, но...реален и осъществим!!!
цитирай
3. angpiskova - Иво,
10.11.2010 09:15
преходът беше направен така, че да моделира успелите и другите, без никой да пита другите. Другите наивно висяха по площади с още по-наивната вяра, че творят история. И когато благата бяха разделени /ясно къде лъвския пай и къде - жълтите стотинки/, хората загубиха надежда. И реакцията към терминалите е нормална и логична и ще продължава.
Нещо повече - тези, които се сдобиха с лъвския пай, прокараха умело и разделителна идеологическа линия между хората. И докато те се дърлят помежду си, другите се радват на лукс и комфорт, без някой да им търси сметка. Още повече, че и съдебната система бе създадена така, че да брани откраднатото.
цитирай
4. pilcho - ...
10.11.2010 10:57
Нищо не знам за емигрантите, които сега са на 40, но познавам стотици, които са между 21-2 и 36-7. Спасяват се още щом завършат колежа или гимназията. "Успели"... успех е да живееш така, както ти е приятно и както смяташ за добре. Аз се имам за "успяла" тук, имах се за "успяла" и в България. Само че там така и не намерих работодател, който да не нарушава закона :)
Не от безкрайния преход се спасяваме, а от беззаконието, корупцията, ниския манталитет и липсата на справедливост. А некадърните са некадърни навсякъде - и в Родината, и в "Чужбината".
И за дезертьорството си прав. Понякога гласувам, но не влагам никакви надежди. Даже не знам за какво го правя. Според мен живущите извън България не би трябвало да имат право да гласуват. Колкото и да разправят, че "ако се оправят нещата", ще се върнат, всъщност само тези с провалените очаквания се връщат.
цитирай
5. misbis - mnogo to4no
10.11.2010 11:00
az bih kazala ne dezertiori, a prokudeni.
mnogo mozak be prokuden navan, za da ne se motka iz krakata na ubijcite na Bg
цитирай
6. misbis - само да допьлня
10.11.2010 11:05
поради тази причина, аз сьм вече антиглобалист
видях "кораба" и отвьн и отвьтре, и морето преплувах..и днес мога да кажа-с извинение:
мамка ви, какьв номер ни скроихте...
но както се казва-
kogato te izlajat parvia pat-shame on you
a vtoria- shame on me
цитирай
7. анонимен - Klinton plati na studentite ni po 3 dolara za da izlezat
10.11.2010 14:39
i manifestirat. Podkupena revolucia! Buuu!
цитирай
8. haralanov - Наборът на 40-годишните избра спасяването поединично
10.11.2010 16:44
Здравей,Иво!
Не съм съвсем съгласен с теб пак.Нищо лошо не виждам в емиграцията,както и в желанието да се емигрира.Самият аз съм опитвал.Личното ми мнение е,че ,,там,, е по-добре,отколкото ,,тук,,.Разбира се,има и неща опиращи до личните ни опити.До родовата история(тук е ясно отчетливо лявото и дясното при цялата условност).На 42 години съм.Смятам,че животът ми тук продължава ,,на празно,,.В същото време емиграция е имало от времето на Адам.За 45 години комунизъм,естественото желание на хората да се местят от едно място на друго,беше прекъснато насила.Пак естествено беше веднага след 89-та мнозина да си тръгнат.Обидени.Или водени от други лични мотиви.Все едно.Но ,когато тук не върви и все се затягат коланите,вица за терминалите се превръща в реалност.Никой не е длъжен да живее в бедност и нищета.Здрав бъди!
цитирай
9. анонимен - Оправданията
10.11.2010 17:07
са неуместни тук - авторът е прав по същество, но ми се струва, че от картинката са извадени съществени елементи, а именно: 1. капакът на тенджерата (разбирай възвиращия обществен протест) бе отворен навреме и така вместо взрив - разбирай революция, се нагледахме на клокочене и кълбенца изпарения; 2. отвориха кутията на Пандора - разбирай агресивните членове на обществото във всякакъв вид (знайни под определението "мутри"), под завесата на страха на индивида за живота му лично или на близките си разизграваха спокойно схемите; 3. създадоха така наречения "национален капитал" и после нека някой да се съревновава с друг дето е с един-два милиона напред (нали всички бяхме еднакво/приблизително бедни) и 4.последно, но не по важност - въпросните младежи тогава, бяха ли видяли свободата на инициативността от някого - НЕ, малките работилници за велосипеди или за играчки по панаирите не ги броя въобще! Знанието и познанието не се пръкват от въздуха, а се възпитават от най-ранни години. В моменти на песимизъм си казвам - да ама можехме да се научим в движение - реализма обаче сочи противното - просто нямахме шанс. Слушането на абстракции за права и свободи по радио "Свободна Европа" не е достатъчно да култивира активни предприемачи- средна класа хора. У нас аналога беше "Интелигенцията" - сиреч хората дето и сега недоволстват по кафенета и кръчми. Ей затова имаме поне моралното право да идем и да заплюем комунягите и техните тръбачи за дето кастрираха няколко поколения хора и после си пратиха децата в загниващия Запад да учат за сметка на всички кастрирани! Да му мисли всеки от 40 годишното поколение и да каже това на децата си - не е напразно!!!
цитирай
10. анонимен - vinmin
11.11.2010 01:13
Животът е кратък, а мизерията и рестрикциите български - безкрайни.
Обидени и обречени - това са точните думи.
Последното е моето предложение за име на двата ни терминала...
цитирай
11. анонимен - За мен става дума
12.11.2010 02:48
Иво, напълно съм съгласен с теб. Личния и материален успех не променят усещането за провал, не го отричам. Това не отговаря на основния въпрос - сега, когато знаем какъв перверзен маскарад е бил целия "преход", имаше ли начин, имаше ли шанс да променим нещо - без да се мине през кръв?

А изборът - има кой да ни съди, има и кой да ни наказва - отчуждението на децата ни и самотната обреченост на зарязаните ни родителите. Оставете ни нас, нека видим за България какво може или можеше да направим.

цитирай
12. анонимен - sycJnTHH
16.06.2011 00:43
Great common sense here. Wish IВ’d thuoght of that.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134201
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930