Иво Христов

Критичен речник на българския политически новговор

Правят се, че ни говорят, ние се правим, че ги разбираме.

В “Американската нощ” един журналист пита Франсоа Трюфо дали говори английски, на което именитият режисьор отвръща: “Да, говоря, но не разбирам!”. С политическият елит май става същото. Говори, но едва ли сам себе си разбира, камо ли някой друг да го разбере.

Темата е банална и, впрочем, универсална. Всяко време и всяка държава си имат своя новговор. Оруел само ни е дарил с понятието, та да не се чудим що за брътвеж е това. Във Франция медиите и официалните документи именуват бездомниците SDF /от sans domicile fixe – без постоянно местожителство/. Абревиатурата е къде по-безобидна от окаяния, алкохолизиран и фалшиво-рамантичен образ на клошаря. В Съединените щати неблагозвучните неоконсерватори се крият зад понятието neo-cons. За голяма радост на френските алтермондиалисти, за които то звучи като “нови тъпанари” (cons /фр./ - глупаци, тъпанари).

Преводаческото ми ухо, обаче настръхна, когато в прегледа на международния печат по “Хоризонт”, чух да цитират статия от “Монд”, която коментирала “политическото говорене”. Не реч, а “говорене”! Проверих и установих, че в “Монд” подобно нещо няма. Очевидно у нас, обаче пандемията е преляла извън политическия елит, поболяла е медиите, изпразнила е политическите дебати от съдържание и отчуждава гражданите. Позволявам си да предложа на вниманието ви личните си тълкувания на някои от най-разпространените клишета, белким се ориентираме по-добре в новговора: 

хора в неравностойно социално положение – Кое ли е равностойното?  Имат се предвид бедните и онеправданите, “унижени и оскърбени”, както би се изразил Достоевски. 

деца лишени от родителски грижи – сираци, често бездомни, деца на Гаврош, би рекъл Смирненски. Ползват ги за статисти при получаване на дарения и милвания на главички пред камерите. Повечето не си дояждат. Преди година неколцина умряха в един дом в Родопите. В Могилино пък ги морят с мизерия и бездушие.

Вместо безработица, проблеми със заетостта – Безработният е зает със собственото си оцеляване, което не се брои за трудов стаж.

Политическото пространство – онази клоака, разраснала се до вселенски мащаби, в която попада всяко действие или дума, пораждаща политически последствия.

Преждеговоривш – смисълът е ясен. Думата обаче е нещо като парола. Сигурен знак за принадлежност към политическата каста.

Национална идентичност – българщина, би се харесало повече на Вазов и Михайловски. Думата обаче е някак ъгловата и народностно обагрена, сиреч непригодна за политическа употреба. Новговорът я заменя с наукоемко е стерилно понятие.

Знаковост в политиката: да се появяваш изрядко в парламента, с което да захранваш оракулските коментари на придворните си журналисти: Защо ли го няма? Я, виж го, дошъл. Доган е експерт по знаковост.

Чуваемост – Обикновено се установява нейното отсъствие. Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша. Елитът недоумява защо гражданството не разбира новговора му.

Артикулиране на тези – не ги изказваш, защитаваш, аргументираш, отричаш, а ги артикулираш. Мъчителен процес, при който политическите безсмислици приемат словесна форма.

Политическо говорене - не дебат, не тези, не идеи, не реч, а процес – говорене. Спокойно може да бъде заместено с политическо бъбрене, брътвеж, дрънкане, дърдорене, плямпане, каканижене, бла-бла.

Хора с увреждания – всеки има някакво увреждане, защото както твърдят руснаците “да се живее е вредно”, но въпросните хора имат недъзи, които обществото не прощава: затваря ги в панелки без асансьори, препъва ги по неравните тротоари, захлопва им вратите на автобусите, дори не им осигурява урни по домовете, та да гласуват един път на четири години.

Нерегламентирани сметища - а защо не импровизирани бунища? Има се предвид повсеместния батак край ромските гета, но и този в някога безобидните рекички край вилните зони, чиито задръствани от години корита напоследък преливат и давят четвърт-България. Феноменът се наблюдава и срещу писателските блокчета в софийския кв. “Изгрев”. Понятие мащабно, “като една човешка длан”!

Воля и ресурс – за да съм в духа на новговора, бих го определил като сакрален политически бином. Ще ти се, но не можеш, значи имаш воля, но нямаш ресурс. Можеш, ама не ти стиска,  значи имаш ресурс, но куцаш откъм воля.

Визия – помпозен синоним на “виждане”. И най-посредственият политик с “визия” се родее с “I have a dream…” на Мартин Лутър-Кинг. Зер, политици сме, тъй да се каже.

Неформален лидер: подчертава чисто формалния характер на официалния партиен водач.

Разговор за дясноТО - маниерна раздумка в тесен кръг от симпатизанти, способства за социализацията на политически маргинали. Съчувственото въздишане и кимане на слушателите има психотерапевтичен ефект върху говорящия като го убеждава, че не е сам. Сеансите създават усещане за интелектуално превъзходство и морална безукорност у участниците.   

Путинизация - политическа анатема за строго национална употреба. В Русия думата засега има по-скоро положително значение, на френски звучи нецензурно, а на английски терминът е научен и непопулярен, но не и заклинателен.

Социален антрополог - лице, което коментира теми в диапазона от глобалното затопляне и силикона на Глория до биогоривата и путинизацията.

Медиен експерт – /виж „социален антрополог”/ Разликите между двете явления са чисто дизайнерски.

Освободени от предразсъдъци хора с нестандартна ориентация – така се самоопределят някои гей-активисти. Колко ли още предразсъдъци ще трябва да отхвърлят, та да се заявят с по-простото и непретенциозно: хомосексуалисти.

 

Разбира се, политикът не предприема, нито предлага, а инициира, не приключва, а финализира. Първата работа на всяка формация е да се ситуира в политическото пространство. Преговарям се спряга само в първо лице, а третото лице води “безпринципни пазарлъци”.

Има, обаче ред популярни явления, които остават безименни.

От години хора ровят по кофите, прехранват се с отпадъци и вторични суровини, а си нямат име. Кофмени?

Ами дишачите на лепило? Любимци на фотографите и телевизионните репортери, истинска емблема на страната ни, забележителност, която не оставя безразличен никой чужденец! И те са безименни.

А нима може да се говори за нещо неназовано?! Такова нещо просто не съществува…Поне в политическото пространство!