Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2008 16:53 - Няколко волта щастие - статия за сп. "Амика"
Автор: leroisalomon Категория: Други   
Прочетен: 5608 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 03.12.2009 10:57


Когато от "Амика" ме помолиха да напиша нещо по темата "Париж през декември" се сетих за онзи полски художник, който беше нарисувал картина, озаглавена "Опит за реабилитация на залеза". Темата е свръхексплоатирана, тъй че бъдете снизходителни...:)

Иво Христов

 

Няколко волта щастие

 

Днес Вавилон-ите са много. Мегаполисите се роят. Сао Пауло, Истанбул,  Мумбай надрастват старите колониални столици. Париж обаче упражнява различна гравитация. Тук се стичат раси, таланти, кухни, стилове, идеи, амбиции, съешават се в града на любовта, а рожбите им по рождение се радват на благородния си произход de Paris. Виждам криви усмивки? На интелектуалните циници този пиетет звучи блудкаво, но той е факт. Парижка мода, концерт на парижка сцена, парижки спомен и парижка снимка в семеен албум притежават изначална принадена стойност. Париж е естетически Йерусалим. Тук има място за  еснафи и за  ексцентрици.

Новопристигналият пилигрим отначало се чувства ощетен от властващата анонимност в мегаполиса. Бил той тексасец, българин или японец, пилигримът се е издокарал според собствената си представа за шик, както подобава на поклонник в столицата на естетиката. Богатият red neck предизвикателно залага на широкополата си шапка, нашенката връзва шал а ла франсез, японката си прави европеидна пластика на клепачите. Уви, в парижкото многолюдие всеки губи значимост, но получава в замяна няколко волта щастие. Още с пристигането по тялото му протича лек ток, който изостря сетивата му и обърква представата му за време. В една секунда пилигримът долавя остър мирис на стриди и зърва оживели кадри от забравен стенен календар: шлеп, мост, метална кула. Миговете придобиват значимост. Смутените сетива не смогват да осмислят впечатленията.  Реалността им също не изглежда гарантирана. Твърде много киноспомени се възземат от утайката на съзнанието и омагьосаният поклонник се чувства преселен в някакъв объркващ филм. Зърва шлифера на Делон в тълпата, вдишва пурата на Габен и крачи по „Булвар де Капюсин”: асоциативните връзки в мозъка се активират и чувствената памет ликува.  

За южняците размяната на погледи е израз на взаимна почит. В Париж е норма да не забелязваш другия. Местните владеят изкуството да приплъзват взора си по себеподобните с ненатрапчивата елегантност на прилепи: виждат всичко, но култивират слепотата си. Този объркващ етикет има своята мъдрост. Спестява неудобството на ексцентриците. Отприщва фантазията. Екстравагантността свободно се шляе по улиците в африкански бурнуси, с еврейска кипа на темето, обута в лачени чизми или възкачена на ролери.

Има поне два начина за пилигрима да опознае Париж: с маршрут и график на турист или с отворения дух на вагабонда. Последният на български има лошо реноме и окончава с „т”, но на френски се радва на благородна репутация. За него накрая.

 

Туристът

 

Той рядко е сам, а в любовното общуване с Париж всеки трети е излишен. Автобусът го стоварва на площад „Конкорд”. Туристът  е разколебан между обрулените, декемврийски дървесни алеи на Тюйлери зад гърба му и безконечната перспектива на „Шанз-Елизе”. Докато групата се суети, туристът прави припряна обиколка на езерцето на входа на градината и завижда на насядалите околовръст безделници с книга в ръка. Чайки го гледат с въпросителни погледи, но програмата му не включва хранене на птици. Екскурзоводът дава старт на марш-наскока с високо вдигнат чадър и групата поема по най-знаменития булевард в света. Туристът прави протоколни снимки на Айфеловата кула, която стърчи в далечината отляво и се озърта превъзбудено. Покритата с изкуствен скреж градинка на „Рон Поан” го очарова с приказната си аранжировка. Сетне разходката е низ от недостъпни изкушения: мултиплексите, входът на „Лидо” и изкусителните търговски галерии напластяват в душата му чувство за неудовлетвореност. Времето е кът, парите често не стигат. Туристът го гложди желанието да приседне на някоя от кафе-терасите и да изпие чаша коняк редом с клиентелата от паралии, които гледат дефилиращата вавилонска тълпа изпод уюта на газовите мангали. Дори заможният тук чете менюто отдясно наляво. Перспективата да гаврътне питието си за четвърт час окончателно разколебава мераклията и той следва групата до триумфалната арка, където го чака автобусът за Нотр-Дам, Лувъра или Версай. В Париж туристът-пилигрим осъзнава колко много е пропуснал: гледки, вкусове, стоки и настроения. Отпътува си със самочувствието на хаджия и притаен комплекс за малоценност. 

 

Вагабондът

 

За французинът това е интелектуален и емоционален бродяга, който отсича битовите котви /дом, работа, семейство/ и странства в търсене на обогатяващи усещания. Не приляга на всеки и изисква кураж, но почти всеки би могъл да си позволи няколко дни свобода и безвремие.

Вагабондът поема из града с тефтер в джоба и фотоапарат на врата. Понякога без нищо. Парите са враг. Приласкават го да се отбие в някое топло бистро, когато мокрият вятър овлажнява дрехите му и разколебава любопитството му. Пълният джоб го мами да си купи нещо, което ще заеме ръцете му и скоро ще го върне в хотела. Вагабондът излиза с малко пари и удобни обувки. Той не обядва, което мигом би го развенчало до статут „обикновен турист”. Предпочита да улавя аромата на кроасани и китайска кухня, да подминава гостоприемното, топло, картофено дихание на „Макдоналдс” , когато тротоарния асфалт лъщи от дъжда, а декемврийският студ прониква дори в плетката на пуловерите. Целта на разходката му е само посока, като хоризонтът за пътешественика. Вагабондът се оставя да го погълне всяка примамлива уличка, галерия от аркади или арабска бакалия. Наднича през витрината на турската бръснарница, притопля се под пирамидата на Лувъра, прелиства стари книги в коша пред книжарницата. Залъгва глада си с печени кестени, които индусите продават във вестникарска фуния. Вагабондът с вкочанени пръсти дебне мигът, когато нетрайното слънце близва релефът на гранитна фасада, за да улови в обектива си отражението й в някоя локва, рамкирана от паважа. Любува се на безкрайната дантела балкони от ковано желязо, чиито мотиви никога /никога!/ не се повтарят от сграда на сграда. Рисува някоя балюстра в тефтера си, чете забравен вестник в метрото.

Вагабондът изследва парижката фауна. Юпи с вталено палто на тротинетка, печален сенегалец, премитащ фасове в потока край бордюра, който отнася вечер боклуците в мистериозния търбух на Париж. Дама с изящно пардесю, на токове, с мотоциклетна каска на главата и книжна кесия багети в ръка.

А когато краката отмалеят, вагабондът присяда на пейка в някоя градина и изпушва цигара или прочита няколко реда, докато се утаяват чувствата му. Декември щраква ледените белезници на голата китка между ръкавиците и ръкава, невидима ръка ляга на рамото му и отвежда изнуреното му тяло до светеща витрина. Вътре ухае на тютюн и топло вино с канела. Париж е изловил поредния скитник, зависим /addicted/ от няколко волта щастие.



Тагове:   Париж,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Изборът е направен.
16.11.2008 17:51
Вкусни бяха кестените;) и цветни образите, с които се срещнахме;) Остава само да отпием чаша вино с канела....някога в Париж;)
Благодаря за разходката.
цитирай
2. анонимен - Paris, Paris...
17.11.2008 20:18
Толкова имам нужда от тези няколко волта щастие... Париж през декември е наистина приказен!
Биз,
В.
цитирай
3. satory - Ех!
20.11.2008 12:43
Знаех, че съм се прецакал онзи път, преди пет години. Тогава постъпих, като типичен турист. Сега, когато чета това, аз знам как ще постъпя през пролетта на 2009 година. Като типичен вагабонт разбира се. Благодаря ти. Поздрави.
цитирай
4. анонимен - Venera
21.11.2008 11:40
Благодаря за разходката... толкова ми е нужна...
цитирай
5. анонимен - ... sous le ciel de Paris :)
03.01.2009 02:34
Ot edna godina /bez 3 dena :)/, vseki weekand, koito sum bil svoboden sum "Вагабондът".

Paris e prekrasen prez cqlata godina !

Blagodarq vi za statiqta !
цитирай
6. анонимен - prekrasno
02.04.2009 14:58
Az sum bila samo veduj v Paris. Imah kusmet, che bjah s basta mi, koito po poznanija i duh be chast ot grada. Taka uspjah da usetja pulsa na grada.I dosega pazja atmosferata na proletta v Paris i poslednite spomeni za basta mi. Vinagi sum iskala da se vurna otnovo, no se strahubvah, che vuzdeistvieto na minaloto ste pritupi novite vuzprijatija. Beshe udovolstvie da poskitam otnovo iz Paris. I mislja da go napravja otnovo.....Blagodarja za razhodkata.
цитирай
7. анонимен - simpatitshno tekstche, dosta n...
14.04.2009 13:52
simpatitshno tekstche, dosta naivna predstava za mestnite... vizdam, tche ne ste zabeljazal nito bezdomnitsite, nito smradnjata na momenti...tova e tshhara na subektivnata pertseptsija. Merci za napomnjaneto, tche vse pak imam kusmet da ziveja v Paris, vupreki vsitshko...:o))
цитирай
8. leroisalomon - Мерси. Представата не е наивна, а ...
14.04.2009 14:14
Мерси. Представата не е наивна, а чувствена. Не е туристическа при всички положения. Дали не съм забелязал бездомниците, как мислите?:) Всеки има своя версия за живота, местата, състоянията, няма общ знаменател. Общият знаменател /клошари, букинисти, Айфел, да речем/ би банализирал текста. Предпочитам да следвам лична нишка.
цитирай
9. анонимен - Представата е добре отмерена
07.12.2009 23:42
Браво! Мисля, че до колкото е позволил обемът, текстът наистина е много правилен и твърде точен. Ако се налага да дам оценка, то тя би звучала така: имате много правилна чувственост. А отделно особено ме радва точното наблюдение в онзи детайл с нашенката и заметнатото й ала франсез шалче... :))))))) LOL
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1517561
Постинги: 158
Коментари: 563
Гласове: 1063
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031